Определение №1250 от 12.12.2013 по гр. дело №5838/5838 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1250
София, 12.12. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5838/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. И. от [населено място] , против решение от 28.05.2013 год. по гр.д. № 3007/2013 год. ІІ Д състав на Софийски градски съд , с което след като е отменено решението постановено по гр.д. № 20483/2012 год. на СРС, ГО, 73 състав, е постановено ново решение , с което са отхвърлени предявените от И. В. И. срещу [фирма] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за признаване на уволнението , извършено на осн. чл. 328,ал.2 КТ със Заповед №84/15.03.2012 год. на Изпълнителните директори на Б. –Товарни превози” Е. за незаконно , за възстановяване на И. В. И. на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение в размер на 4182 лв. Присъдени са разноски.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване. Застъпва становище, че поставените от касатора въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Оспорва касационната жалба и по същество. Претендира разноски .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. Поставените от касатора въпроси: .
1.Необходимо ли е издаването и връчването на нова длъжностна характеристика, при условие, че длъжността на ищеца не е променена и нови задължения не са включени в нея и 2. Ако длъжността е ръководна, счита ли се , че с връчването на новата длъжностна характеристика , управителите на дружеството са приели, че екипът им е сформиран, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение . Останалите два въпроса : дали правото на уволнение по чл. 328,ал.2 КТ е свързано с със съдържанието на договора за управление и следва ли съдът да осъществи контрол по свой почин относно наличието на договор за управление по смисъла на чл. 244,ал.7 ТЗ , са били предмет на разглеждане с въззивното решение. Първият от тях обаче е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС / Р №76/27.03.2012 год. по гр.д. №937/2011 г., ГК, ІІІ г.о. , постановено при условията на чл. 290 ГПК/.Прието е, че ирелевантни за законността на уволнението са обстоятелствата дали договорите за управление, по повод на които е извършено уволнението по чл. 328,ал.2 КТ, са със същото лице, с което е съществувал предходен договор за управление, дали бизнес-програмата е нова, сходна или идентична по съдържание с предходната. С оглед на това, по отношение на този въпрос, посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не е изпълнено.
По последния въпрос въззивният съд правилно е приел, че процесните договори разкриват всички съществени уговорки , които обуславят правното действие на договор за управление. Следователно дори и при липса на изложени обстоятелства в исковата молба, съдът е взел отношение по въпроса за характера на процесните договори за възлагане на управление.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2013 год. по гр.д. № 3007/2013 год. ІІ Д състав на Софийски градски съд.
Осъжда И. В. И. да заплати на [фирма], [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top