2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1250
гр. София , 22.12.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 640 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. М. М. чрез пълномощника си адв.Р.С. е обжалвал въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 56 от 24.02.2011г. по гр.д.№ 18/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответникът Община [населено място] не са подала отговор по реда на чл.287 ГПК.
В. съд е приел, че спорният имот е публична държавна собственост, на основание чл.3 ал.2 т.3 ЗОС като предназначен за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение – за него е съставен акт за държавна собственост, съдържанието на който не е опровергано и като официален удостоверителен/свидетелстващ / документ , с обвързваща съда материална доказателствена сила установява право на собственост в полза на общината върху процесния недвижим имот, която произтича по силата на закона – чл. 61 ал.2 и 4 от ЗУТ. Ответникът не е доказал правното основание да държи спорната постройка върху имот собственост на общината освен ,че до 2001г. е негов наемател. След тази дата въпреки отправена покана не го е освободил. Твърдението, че има отстъпено право на строеж е прието за неоснователно ,тъй като не е спазен установения ред, ответникът не е могъл да придобие собствеността и по давност с оглед законовата забрана –чл.86 от ЗС –ДВ бр.33/1996г . Процесната постройка е незаконна ,няма статут на търпима и за нея е неприложима процедурата на параграф 17 от ЗР на ЗУТ.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Относно преюдициалността на въпроса за допустимостта на иска, който е следвало да бъде разрешен още в доклада по делото съгласно определение № 119 от 22.03.2010г. по ч. гр.д. № 17/2010г. Не е конкретизирано обаче коя е приложимата правна норма за конкретното дело и каква е връзката между процесуалните действия на съда по настоящото дело и приетото в посоченото определение, че не подлежи на обжалване определението, с което съдът е отказал да приеме възражение на ответника срещу иска предвид на това, че не е заявено в срока по чл.131 ГПК. Следователно не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, което изисква противоречиво произнася на различни съдилища по идентичен правен въпрос.
2.Поддържа се и противоречие между обжалваното решение по въпроса за приложение на чл.120 ППЗТСУ /отм./ с решение на ВКС № 277 от 07.03.2006г. по гр.д.№ 2942/2004г. , ІV г.о. според което строежи с временен статут по реда на чл.120 ал.4 П./отм./ върху държавна земя могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. При сравнение на този извод с мотивите на въззивния съд по настоящото дело не се констатира противоречие, тъй като обектът на ревандикационния иск е незаконен строеж , построена е жилищна сграда, в отклонение от разрешението за строеж на временни обекти – павилион за закуски, кафе-аперитив и преустройство на помещение работилница, и пристройка за офис.
3. К. се позовава и на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като посочва, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е въпросът за допустимостта на ревандикацията и негаторния иск по чл.109 ЗС в случаите, когато общината се брани срещу незаконен строеж в общински имот предвид възможността да приложи административния ред по чл.224 ЗУТ. Въпросът обаче е разрешен с ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК и оттогава няма противоречие в съдебната практика и не се обосновава, нито са налице предпоставки за промяна на тази практика.
4. Въпросът за правния интерес от иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е неотносим към предмета на спора, защото предявеният иск не е установителен, а осъдителен по чл.108 ЗС, по който правният интерес се предполага и не следва да се обосновава.
Останалите въпроси може ли да стане публична общинска собственост имот от категорията на посочените в чл.2 ал.2 ЗОС без да е налице решение на Общинския съвет затова, може ли без да са изпълнени изискванията на чл.61 ал.4 във връзка с ал.2 ЗУТ мероприятието да е осъществено имотът отреден от това мероприятие да стане публична общинска собственост не са разглеждани от въззивния съд. Въпросът кога тече придобивна давност върху общински имот и може ли с изтичането на петгодишната кратка давност да се придобие собственост също не е разглеждан,а е и неотносим към спора след като касаторът се е позовал на давността със снабдяването на нот.акт за собственост по обстоятелствена проверка през 2008г. след влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС Д.в.бр.33/1996г.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.288 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 56 от 24.02.2011г. по гр.д.№ 18/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: