О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1251
гр.София, 11.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5368/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на П. К. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2823 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 14186/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 11046/ 2011 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против У. К. Д. иск, квалифициран по чл.74 ЗЧСИ, за заплащане на сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени с действията на Д. в качеството й на частен съдебен изпълнител и състоящи се в налагане на запор на 22.01.2011 г. върху банкова сметка на ищцата в [фирма].
Жалбоподателката повдига следните правни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): длъжен ли е частният съдебен изпълнител преди налагане на запор върху банкова сметка да провери дали средствата по нея имат несеквестируем характер; допустимо ли е едновременно с изпращане на запорно съобщение до НОИ да се запорират и банковите сметки на длъжника – пенсионер; може ли трето лице, до което е отправено запорно съобщение, да преведе вземането на съдебния изпълнител без да изпълни задълженията си по чл.508 ГПК. Според жалбоподателката са налице всички допълнителни основания по т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК и моли за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна У. Д. оспорва жалбата като твърди, че повдигнатите от жалбоподателката въпроси не са формулирани прецизно, че по тях няма противоречива практика, както и че те не са във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд.
Третото лице – помагач на ответника, *** [фирма], също поддържа, че няма основания за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателката не е формулирала относим правен въпрос и тъй като въззивното решение не е в противоречие с приложената към изложението на ищцата съдебна практика.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено по делото чрез излагане на собствени фактически и правни съображения и чрез препращане към мотивите на първата инстанция, че У. Д., в качеството й на частен съдебен изпълнител, била сезирана от [фирма] с искане за образуване на изпълнително производство срещу П. П.. По това производство ответницата изпратила призовка за доброволно изпълнение на ищцата и едновременно с това запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху вземане за пенсия и запорни съобщения до банки за налагане на запор върху сметки. По сметка в [фирма] ищцата имала авоари, които след налагане на запора банката превела на съдебния изпълнител. След около два месеца запорът върху банковата сметка бил вдигнат, като от пенсията на ищцата се удържат по 63,80 лв месечно – секвестируемата част, която НОИ превежда на съдебния изпълнител. При тези факти съдът заключил, че няма доказателства средствата по банкова сметка в [фирма], върху която е наложен запор, да са несеквестируеми. Доказателствената тежест за установяване на този факт е за ищцата и при изрични указания в тази насока, тя не е посочила доказателства за твърдението си, че авоарът по сметката е с произход пенсионно плащане. Съответно е изведено, че действията по запориране на вземането на ищцата срещу [фирма] не е противоправно и не може да ангажира отговорността на ответницата като частен съдебен изпълнител.
При тези мотиви на въззивния съд нито един от поставените от жалбоподателката въпроси не обуславя въззивното решение. Искът е отхвърлен, защото не е доказан правопораждащ факт, въпреки че на ищцата изрично е указано, че установяването му е в нейна доказателствена тежест и че не сочи доказателства за него. Релевантен за този извод на съда би бил само процесуалноправен въпрос, свързан с разпределението на доказателствената тежест или с действията на съда по чл.146 ГПК. Такива въпроси в изложението на жалбоподателката не са формулирани. Не може да има значение за изхода от спора въпросът длъжен ли е частният съдебен изпълнител преди налагане на запор върху банкова сметка да провери дали средствата по нея имат несеквестируем характер, след като от фактическа страна е установено, че средствата са секвестируеми. Също ирелевантно за спора е допустимо ли е едновременно с изпращане на запорно съобщение до НОИ да се запорират и банкови сметки на длъжник – пенсионер, тъй като този въпрос би имал значение само ако авоарът по банкови сметки е набран от пенсия. Ако авоарът е секвестируем (т.е. не е набран от пенсия), както и да се отговори на поставения въпрос, крайното решение не би се променило. А въззивния съд е приел именно, че авоарът не е с произход пенсионно плащане в полза на ищцата. Фактическите констатации на инстанцията по същество не могат да бъдат контролирани в производството по чл.288 ГПК, а се проверяват само правните й разрешения при установените факти.
Що се касае до третия въпрос (може ли трето лице, до което е отправено запорно съобщение, да преведе вземането на съдебния изпълнител без да изпълни задълженията си по чл.508 ГПК), освен вече изложените съображения за неотносимост, следва да се добави, че той няма никаква връзка с претендираната отговорност на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на задължения на третото лице може да е основание за ангажирането само на неговата (на третото лице) отговорност, а претенции срещу [фирма] в настоящето производство ищцата не е заявила.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2823 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 14186/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: