О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1251
София 13.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4014 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. срещу решение № 538 от 22.01.14г., постановено по в.гр.дело № 5494/12г.на Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено решението от 12.01.12г.по гр.дело № 55536/10г.на Софийски районен съд,33 състав и С. е осъдена да заплати на Т. Д. Ч. на основание чл.49 ЗЗД сумата 6 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в резултат на нападение и ухапвания от безстопанствени кучета на 24.07.10г.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК – разрешени от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата,и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба Т. Ч. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено настъпването на увреждане на ищцата на 24.07.10г.в резултат на нападението на глутница от 4-5 безстопанствени кучета.От представените писмени доказателства – медицински документи и от съдебно-медицинската експертиза е счел за доказани причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в физически и психически болки и страдания,както и наличието на причинна връзка между тях и увреждането.Направен е извод,че са налице елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД.Ответникът не е изпълнил задълженията си, регламентирани в чл.40,чл.41 и чл.50 от Закона за защита на животните,поради което дължи обезщетение за обезвреда на причинените от ищцата щети.Справедливият размер на това обезщетение съдът е определил в размер на 6 000 лв.При определянето му е взел предвид характера на получените увреди; степента на трайните наранявания,които са ограничени в областта на лявата ръка,продължителността на лечебния период – в рамките на 30 дни ищцата е имала трайно затрудняване на движенията на лявата ръка,която е била гипсирана,възстановителния период – 5-6 месеца; силният стрес,като е съобразил и сърдечното й заболяване.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният от касатора въпрос :проведено ли е от ищцата пълно и главно доказване на комплекса от правопораждащи отговорността на ответника факти и обстоятелства,каквито са механизма на инцидента и безстопанствения характер на кучетата се отнася до формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните доказателства за това налице ли са предпоставките на чл.49 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Необосноваността е грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване.Тя е основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Въпросът: при търсене на отговорност на възложителя по предявен иск по чл.49 ЗЗД релевантни ли са наведените възражения,че възложителят е предприел с дължимата грижа достатъчно мерки по изпълнение на законовите си задължения и може ли изпълнението на законовите задължения да изключи ангажирането на отговорността не е от значение за изхода на делото.Съдът е разгледал направените от ответника възражения в тази насока и е приел,че представените от ответника справки за процесната 2010г.в изпълнение на Общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета,приета с решение № 231 по протокол № 22 824.04.08г.на СОС установяват,че от ответника са били предприети действия съгласно изискванията на чл.41 и чл.42 ЗЗЖ,но е счел,че те не са били достатъчни,последица от което е и доказано по делото неизпълнение на законовото му задължение по чл.50 ал.2 ЗЗЖ.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Приложените съдебни решения по сходни казуси,по които исковете са били отхвърлени,на могат да наложат други изводи,тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и всеки случай е конкретен.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 538 от 22.01.14г., постановено по в.гр.дело № 5494/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.