ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1252
София, 11.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4543/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. П. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Д. С. от АК Благоевград срещу решение № 1117 от 12.3.2015 г, постановено по гр.дело № 103/2015 г на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 9022 от 30.12.2014 г по гр.дело № 2102/2014 г на Районен съд Благоевград като са отхвърлени предявените от А. С. П. срещу [община] обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 4033, 26 лв като неоснователни.
Жалбоподателят А. С. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, в противоречие със задължителната практика на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, същите се разрешават противоречиво от съдилищата и са от е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът [община] чрез процесуалния си представител, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от А. С. П. срещу [община] обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 4033, 26 лв като неоснователни.Съдът е приел за установено, че трудовото правоотношение между П. и [община] е учредено за длъжността „кметски наместник“ на кметство [населено място] и [населено място].Договорът е сключен за определен срок на основание чл.68 ал.1 т.5 от КТ „до изтичане срока на мандата“.Със заповед на кмета на [община] № 228-ЧР-Д/20.8.2014 г, издадена на осн. чл. 46 а, ал. 3 ЗМСМА,чл.44 ал.1 т.3 от ЗМСМА, вр.чл.128а ал.3 и чл.335 ал.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с П. без предизвестие. Съдът е приел, че при тези данни предявените искове са неоснователни, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на соченото основание е законосъобразно.Съдът е изложил съображения, че противоречивата съдебна практика по приложението на чл. 46а ЗМСМА и за заварените трудови правоотношения, каквото е това с жалбоподателя е уеднаквена по реда на чл. 290 ГПК като с решение № 9 от 1.4.2011 г на ВКС по гр.дело № 1105/2009 г на състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че възникването, съществуването и основанията за прекратяването на трудовото правоотношение на кметските наместници са уредени в специален закон – ЗМСМА и са подчинени на неговите цели – кметският наместник е орган на изпълнителната власт в населеното място, който се назначава от кмета на общината за срока на мандата. Той изпълнява функциите си до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината, тъй като дейността му е свързана с реализирането на определена предизборна програма. Съдът е приел, че кметът може да прекрати трудово правоотношение не само със заварен кметски наместник, назначен от друг кмет, но и с такъв, назначен от него при предишен мандат – хипотезата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА, като и в двете хипотези съдът няма право да преценява мотивите на органа по назначаването, като съдебният контрол се ограничава до компетентността на издателя на заповедта за уволнение, спазване на процедурата по издаването й и доколко уволненият е от категорията на субектите по чл. 46а ЗМСМА.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде дадено по въпроса :
1/За приложение на разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК, досежно задължението на съда при произнасяне на решението да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, както и преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи досежно тях ;
За задължението на ищеца да изчерпи възраженията си относно незаконността на уволнението с исковата молба и задължението на съда да изложи мотиви по всяко едно от тях./Въпрос № 6/
2/По въпроса : дължи ли работодателя мотиви при прекратяване на трудовото правоотношение с работник/служител на обективно основание, извън случаите по чл.195 от КТ, вкл. в случаите по чл.46а ал.3 от ЗМСМА.
3/По въпроса : от какво се определя основанието за прекратяване на трудовото правоотношение-посочената от работодателя в заповедта правна квалификация или от изложените в заповедта факти ;
4/По въпроса : може ли да се приеме, че работникът е наясно с основанието на което е уволнен, когато в заповедта е посочено единствено и само цифрово изписване на разпоредбата от закона.В този случай нарушено ли е правото на защита на работника.Длъжен ли е работодателя да впише в заповедта освен правното основание фактическото такова, на което се прекратява трудовото правоотношение.
5/Допустимо ли е прекратяване на трудовото правоотношение с ретроактивно действие.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на Върховният касационен съд е дадено разрешение на първия и шестия, поставени в изложението процесуалноправен въпрос.В тях е прието, че съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото- решение № 217 по гр. д. № 761/2010 г. на IV г. о.; решение № 235 по гр. д. № 513/2010 г. на IV г. о.; решение № 324 по гр. д. № 1413/2009 г. на IV г. о. и др. В съответствие с тази задължителната практика решаващият състав на Окръжен съд Благоевград е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение, като е основал решението върху приетите от него за установени факти, след преценка на събраните по делото доказателства, и на собствените си изводи за неоснователност на предявените искове, намерили писмено отражение в мотивите на същото. . Съдът е изложил конкретни съображения именно за релевантните факти, а това как точно ще се е обосновал е в зависимост от конкретните факти по делото.Спазени са изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, а несъгласие на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с решение № 115 от 24.3.2010 г на ВКС по гр.дело № 2549/2008 г на Трето гражданско отделение и с решение № 337 от 28.4.2010 г на ВКС по гр.дело № 950/2009 г на Четвърто гражданско отделение.В разглеждания случай въззивният съд не е осъществил проверяваща, а решаваща дейност, свързана със самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора.Решаващата дейност на въззивната инстанция в случая се изразява в направения анализ на доказателствата /гласни и писмени/ относно връчване на уволнителната заповед на служителя, както и относно наличието на елементите от състава на приложеното прекратително основание.Следователно налице е произнасяне относно всички наведени в исковата молба твърдения за незаконност на уволнението.
По въпроси №№ 2,3 и 4.
Съдът е дал отговор на същите в съответствие с практиката на ВКС, изразена както в цитираното от него решение, както и в решение от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1358/2009 г. на ВКС, решение от 25.06.2010 г. по гр. д. № 730/2009 г. и решение от 01.04.2011 г. по гр. д. № 1105/2009 г. на ВКС. В същата е прието, че право на новоизбрания кмет е да реши дали да запази заварения кметски наместник в новия си екип, но има и право да прекрати на основание чл. 46а ЗМСМА трудовото правоотношение с него, както и с такъв назначен от него, без предизвестие и по целесъобразност, тъй като това основание за прекратяване на трудово правоотношение е специфично, поради факта, че се касае до длъжност, която е свързана с реализиране на определена предизборна програма.С решение по гр.дело № 272/2009 г, ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че правоотношението между кмета и кметския наместник, което възниква по силата на чл.44 ал.1 т.3 ЗМСМА е от трудовоправно естество. и спрямо него намират приложение общите правила, вкл. и процесуалния ред по КТ.Следва да се има предвид още, че както възникването, така и основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на кметските наместници са уредени в специален закон и са подчинени на неговите цели- кметския наместник е орган на изпълнителната власт в населеното място, който се назначава от кмета на общината за срока на мандата.Той изпълнява функциите си до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината, тъй като дейността му е свързана с реализирането на определена предизборна програма.Следователно по силата на закона правоотношението възниква като срочно по смисъла на чл.68 ал.1 т.5 от КТ и кметския наместник отнапред знае тази негова особеност.Специалният закон урежда и една универсална възможност за прекратяване на трудовия договор-пресрочно без предизвестие от кмета на общината-чл.46а ал.3 от ЗМСМА.Това уволнение е дискреционно субективно потестативно право на органа по назначаването и зе изразява във възможността за едностранно прекратяване на правоотношението от работодателя по целесъобразност.Съдебният контрол за законност на уволнението в този случай е допустим, но се реализира в две насоки-относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл.46а ЗМСМА.Прието е, че уволнението по чл.46а ЗМСМА не се съвместява с някое друго основание по КТ и не се нуждае от мотивиране.
С решение по гр.дело № 121/2009 г, постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС, Четвърто отделение е приел, че кметът може да прекрати трудовото правоотношение не само с заварен кметски наместник, но и с такъв, назначен от него-хипотезата на чл.46а ал.3 от ЗМСМА.То е предсрочно, но също е без предизвестие и по целесъобразност.И в двете хипотези съдът няма да преценява мотивите на органа по назначаването, като съдебният контрол се ограничава до компетентността на издателя на заповедта за уволнение, спазване на процедурата по издаването й и доколко уволненият е от категорията на субектите по чл.46а ЗМСМА.В този смисъл са и мотивите на решение № 443 от 25.6.2010 г по гр.дело № 730/2009 г на Върховният касационен съд, Четвърто отделение, също постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика.
Поставените въпроси №№ 2,3 и 4 са разрешени от въззивния съд в съответствие с посочената задължителна практика, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.В случая в уволнителната заповед не следва да са изложени мотиви, поради което работодателят е пристъпил към прекратяване на трудовото правоотношение.Същото е срочно и с оглед преценката за целесъобразност, достатъчно е посочване единствено на правната квалификация чл. 46 а, ал. 3 ЗМСМА,чл.44 ал.1 т.3 от ЗМСМА, вр.чл.128а ал.3 и чл.335 ал.3 от КТ.
Относно петия, формулиран в изложението въпрос.Въззивният съд не е приел в мотивите си, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца има ретроактивно действие.Напротив съдът е направил конкретна преценка на събрания по делото доказателствен материал и е дал отговор на въпроса от кой момент е възникнал прекратителния ефект.Преценката е свързана с правилността на приетите от съда констатации относно релевантните факти, но не и с основанията за дискреция на съдебния акт, поради което поставения въпрос не съставлява основание за допускане на решението до касационен контрол.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, тъй като по поставените въпроси е налице задължителна съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1117 от 12.3.2015 г, постановено по гр.дело № 103/2015 г на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.