О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
София 13.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4248 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от А. И. Д. срещу решението от 25.10.13г.по в.гр.дело № 968/13г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.2 т.2 пр.3 ЗОДОВ против П. за разликата над присъдената сума от 3000 лв до претендирания размер от 15 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение,по което наказателното производство е прекратено.
. Жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата и за приложение на критериите по чл.52 ЗЗД,като противоречиво разрешаван в обжалваното решение и в приложената съдебна практика.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,подадена е от надлежна страна в процеса срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв.
В разглеждания случай обаче не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Преценено е,че А. Д. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.387 ал.2 вр.ал.1 НК; при което му е взета мярка за неотклонение”подписка”,наложено му е дисциплинарно наказание „уволнение”,воденото срещу него досъдебно производство е продължило около 1 година.От свидетелските показания е установено,че във връзка с повдигнатото обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,психо-емоционално напрежение,съпроводено с проявата на главоболие, зъбобол; неудобство пред обществото,злепоставяне пред близки и познати.Касаторът е приложил съдебна практика по приложението на чл.2 т.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД,за да обоснове твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос,но те са постановени по различни казуси при конкретна фактическа обстановка,която е преценена от решаващия съд при определяне размера на обезщетението.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здравето на пострадалото лице .В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 25.10.13г.,постановено по в. гр.дело № 968/13г.на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.