2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
София, 22.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 754 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 23 от 22.02.2012 година по гр.д. № 213/2011 година на Варненски апелативен съд са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявени от И. П. Л. от [населено място] против С. Г. С., Д. Г. Я. и Й. С. Х. за заплащане на договорна неустойка в размер на по 75000 евро. В решението е прието за установено, че с договор от 22.04.2005 г. ответниците са се задължили да прехвърлят на ищцата ид.части от собствени поземлени имоти № 12 и 16 в кв.173, микрорайон 11 по плана на [населено място] при взаимно учредено право на строеж върху отделни обекти в жилищна сграда, която ищцата се е съгласила да изгради за своя сметка в срок от 18 месеца от издаване на строително разрешение, линия за строителство и освобождаване на обектите, намиращи се в имота от собствениците им. При неизпълнение на задължението от страна на прехвърлителите на имота е уговорена неустойка в размер на 30000 евро. На 20.07.2006 г. е било издадено разрешение за строеж на сграда в поземлени имоти 12,16 и 11, последният собственост на трети лица, обединени в общо УПИ, за което е бил изработен и одобрен инвестиционен проект за застрояване. С влязло в сила решение на Варненски административен съд, заповедта на кмета на [община], с която е одобрен ПУП за УПИ, обединяващо имоти 12,16 и 11 е била обявена за нищожна. На 20.09.2006 г. ищцата е поканила ответниците да изпълнят задължението си да и прехвърлят идеални части съгласно предварителния договор от 22.04.2005 г., което не е било сторено, а с изявление от 07.05.2009 г. ответниците са развалили договора поради неизпълнението му. При така установените факти, въззивният съд е приел, че претенцията за договорна неустойка е неоснователна, тъй като ищцата не е изправна страна по договора; не е изпълнила задължението си за проектиране на сграда съобразно първоначалните предвиждания и в уговорения срок.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от И. П. Л. от [населено място]. Поддържа се, че съдът се е произнесъл „по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото”. Не е посочено кои са въпросите, обусловили решаващите изводи на съда. Поддържа се и че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон; поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Приложени са решение от 09.03.2011 г. по гр.д. № 46/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, в което съдът се е произнесъл по въпросите за виновното неизпълнение за задължение за плащане на парични средства и по възражение за прекомерност на уговорена неустойка; решение от 15.03.2012 г. по гр.д. № 77/2012 г. на Врачански окръжен съд, в което съдът се е произнесъл по възражение за нищожност на договорна клауза за неустойка и по довод за прекомерност и решение от 13.05.2010 г. по гр.д. № 7197/2009 г. на Русенски районен съд относно валидността на уговорена неустойка за забавено изпълнение на парично задължение.
Ответниците по касационната жалба С. Г. С., Д. Г. Я. и Й. С. Х. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. И. от касатора въпрос следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, тъй като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, подадена от И. П. Л. не е изведен правен въпрос, от значение за изхода на делото. Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснован и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Основания за допускане на касационно обжалване не могат да бъдат изведени от изложението, нито от приложените съдебни актове, без да е посочен конкретен въпрос по който се твърди наличие на противоречие, каквото не може да бъде констатирано от съда и предвид липсата на връзка между разрешените в приложените актове правни въпроси и решаващите изводи на съда в обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 КТ, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски, съобразно представените доказателства – фактури от 04.02012 г. за изплатени възнаграждения по договори за правна помощ с адвокат Владимир Д. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 22.02.2012 година по гр.д. № 213/2011 година на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. П. Л. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Г. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 996 (деветстотин деветдесет и шест) лева, на Д. Г. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата 1998 (хиляда деветстотин деветдесет и осем) лева и на Й. С. Х. с [ЕГН] сумата 996 (деветстотин деветдесет и шест) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: