O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
София, 28.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 797 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3808/17.03.2010 година на С. К. С. и Т. О. С., и двамата от с.Е., чрез адв.Л.Д.- АК К. срещу въззивно Решение Nо 9 от 04.02.2010 година, постановено по гр.възз.д.Nо 574/2009 година на Старозагорския окръжен съд, с което по реда на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение Nо 507 от 05.08.2009 година по гр.д. Nо 2129/2007 година на РС К. по отхвърлените искове по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон – чл. 2 ал.2 З. във вр. с § 1 б.”в”, от ПЗР на ЗВСНОИ/ДВ. бр.107/18.11.1997 година / основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение си по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обоснована с необходимостта ВКС да се произнесе по поставените въпроси , които биха били за точното прилагане на закона и развитие на правото- Реституцията по чл. 2 ал.2 З. по силата на самия закон ли настъпва или е необходимо да се извърши определено административно производство, окончателният акт по което да има правопораждащо действие- да възстановява собствеността ? Искът по чл. 2 ал.2 З. установителен ли е или конститутивен ?За да бъде отхвърлен иска по чл. 2 ал.2 З. необходимо ли е общината да докаже , че законосъобразно е отчуждила процесния недвижим имот ? Когато по делото е представен , документ изходящ от ответника , в който той признава правото на собственост на ищеца върху имота , това достатъчно доказателство ли е за наличието на тази собственост или е необходимо ищецът да представи и други писмени доказателства, с които да се легитимира като собственик? Когато в производството по чл. 2 ал.2 З. ищецът представи писмени доказателства, неоспорени от ответника касаещи придадени по регулация към имота части от съседния, легитимира ли се ищеца за собственик на тези части? Необходимо ли е да се представят и други документи ?Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания на жалбоподателя ?За да бъде законосъобразен А. необходимо ли е да бъде подписан от съставителя, да бъде заверен с печата на съответното учреждение ?
По посочените въпроси се поддържат основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / противоречие с практиката на ВКС/ВС/ и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- наличие на противоречива съдебна практика, без да се сочи или прилага такава.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за пазарната стойността на защитаваното право на собственост , определено в размер на 8 500 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС , с които е поискано да се признае по отношение на Община К. и физическите лица П. К. П. и Г. Х. П. , че ищците С. С. и Т. С. са собственици на основание чл. 2 ал.2 З./ ред. ДВ. бр.107 / 18.11.1997 година / на следния недвижим имот :УПИ IV-1265 в кв. 123 по плана на с.Е. с площ от 564 кв.м.
Прието е, че твърденията на ищците- за собственост по отношение на придаваеми части от съседен имот и неправомерно отнемане от страна на общината на целия имот, който претендират, не са доказани. Прието е , че твърденията за неспазване процедурата по ЗПИНМ при извършено отчуждаване е в тежест на ищците , а ангажираните доказателства са го установяват.Прието е , че след като има твърдение за незаконосъобразно отчуждаване , пътят на защита е първоначално чрез искане за отмяна на отчуждаването.
При преценка на наведените доводи и липсата на конкретно посочени и/или приложени съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК .
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК , се приема , че приложното поле на т.3 визира хипотези при които произнасянето от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , ще се наложи нова съдебна практика , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона.
Формулираните многобройни въпроси с изложението на касаторите не поставят искане за обобщаване и уеднаквяване приложението на определена правна норма- например чл. 2 ал.2 З. в насока, различна от тази която е приложена с въззивното решение , а касаят насоката на разрешаване на конкретния спор , което би било задача на касационната инстанция само, ако би се допуснало исканото касационно обжалване. Липсва обосновка в каква насока по всеки един от поставените въпроси би следвало да се обобщи или насочи/ ако липсва такава/ съдебната практика, за да се стигне до уеднаквяване приложението на конкретна законова разпоредба или до тълкуване в смисъл, в който няма постановен съдебен акт, поради което касационният съд не може да извърши преценката за наличие на предпоставки за допустимостта на касационното обжалване.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване и по чл. 280 ал.1 т.1 и/или т.2 ГПК , тъй като само по себе си позоваването на тези основания в изложението на касаторите , че посочените въпроси по въззивното решение са „ в противоречие с практиката на ВКС/ ВС или се разрешава противоречиво от съдилищата”, без да има аргументация в каква насока и с кои конкретно решения- задължителна съдебна практика на ВКС/ВС, или на отделни съдебни състави е налично твърдяното противоречие, не може да се обоснове допустимостта на нито едно от посочените основания .
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3808 / 17.03.2010 година на С. К. С. и Т. О. С., и двамата от с.Енина , подадена чрез адв.Л. Д.- АК К. срещу въззивно РешениеNо 9 от 04.02.2010 година, постановено по гр.възз.д.Nо 574/2009 година на Старозагорския окръжен съд, с което по реда на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставено в сила Решение Nо 507 от 05. 08. 2009 година по гр.д.Nо 2129/2007 година на РС К. по отхвърлените искове по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :