О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1253
София, 09.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4337/2008 година по описа на ІІ гр.отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Т. от с. О., Л. област чрез адв. К от Л. АК срещу решението от 21.VІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 108/2008 г., с което е обезсилено решението на Троянския районен съд от 8.І.2008 г. по гр.д. № 735/2007 г. като постановено по спор, вече решен с влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 224 ал.2 от ГПК(отм.) и е прекратено производството по делото.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от Д. Б. от гр. П. чрез пълномощника й адв. Б от Л. АК, в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и поради това е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
За да приеме, че предявения от В. Д. Т. срещу Д. И. Б. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот е процесуално недопустим, тъй като спорът вече е решен с влязъл в сила съдебен акт от 27.VІІ.1989 г. от Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 204/1989 г., Ловешкият окръжен съд по в.гр.д. № 108/2008 г. е съпоставил предмета на спора по двете дела, страните, основанието и петитумите на претенциите.
Така по първоинстанционното гр.д. № 140/1989 г. на Троянския районен съд е предявен положителен установителен иск за собственост от Д. В. Б. срещу Б. В. Д. , Д. Т. Д. и В. Д. Т. за признаването на правото й на собственост на ? ид.част от дворно място, представляващо парцел **** в кв. 78 по плана на с. О., заедно с построените в него сгради – къща и други постройки. С решението на Ловешкия окръжен съд от 27.VІІ.1989 г. по гр.д. № 204/1989 г. е отменено решението на Троянския районен съд от 15.VІ.1989 г. по гр.д. № 140/1989 г. и вместо това е уважен положителния установителен иск на Д. Б. като наследница на покойните си родители В. М. , починал през 1963 г. и П. К. – по мъж М. , починала през 1982 г. по отношение на ? ид.част от този имот спрямо ответниците – първата от които нейна сестра Б, втория – съпруг на първата Д. Д. и третата – дъщеря на първите двама В. Д. Т. (настоящата ищца по новопредявения иск). По това дело в двете редовни съдебни инстанции не е бил предмет на разглеждане направен от ищцата Д отказ от наследство на баща й, извършен през 1975 г. с нотариално заверена молба, вписана в книгите за отказите от наследство в Троянския районен съд.
По заведеното пред Троянския районен съд гр.д. № 735/2007 г. ищца е В. Д. Т., а ответница – Д. И. Б., явяваща се частен правоприемник – надарена от Д. Б. с процесната ? ид. част призната й по предходното решение на Ловешкия окръжен съд, по нот.акт № 189 том ІІ, дело № 595/1991 г. на Троянския районен съд. Претенцията е за собствеността на ? ид.част от имота, като ищцата е предявила отрицателен установителен иск за собственост, с който отрича правата на частната правоприемница Д. Б. , получени по дарение от Д. Б. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че Д. Б. е направила отказ от наследство на баща си, поради което тя не е придобила права по наследство от този наследодател върху процесната ? ид. част. По това основание за отричане (респ. признаване) правата на ответницата по делото Д. Б. като правоприемник на Д. Б. съдът в двете редовни съдебни инстанции по предходното дело не се е произнасял. В извънредните производства за преглед по реда на надзора(чл. 225 и сл. от ГПК-отм. и за отмяна на влязло в сила решение – чл. 231 и сл. от ГПК-отм.) ответниците по предходното дело, между които и настоящата ищца В. Д. Т., са се позовавали на този отказ от наследство. Молбите за преглед по реда на надзора са оставени без уважение, както и молбите за отмяна на влязло в сила решение.
Наличието на влязло в сила решение по спор между същите страни на същото основание и при идентично искане представлява процесуална пречка за успешното разглеждане на повторно заведеното дело. За да се констатира наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането и разрешаването на гражданския спор съдът следва да установи идентичност между индивидуализиращите белези на претенциите, с които е сезиран по двете дела. Няма спор, че страните по двете дела съгласно чл. 221 ал.1 и чл. 220 ал.1 от ГПК(отм.) са обвързани от решението по предходния спор. Петитумът и по двете дела също се приема за идентичен – без съществено значение е, че по първото от тях е предявен положителен установителен иск за собственост на едната страна, а по второто – претенцията е предявена срещу нея за отричане на правото й на собственост. Налице е различие в релевираното основание за правата на ищцата Д по първия спор – тя се позовава на наследствените си права върху имота в качеството на законен наследник на двамата си родители, докато в повторно заведеното дело през 2007 г. се отричат правата й въз основа на направен отказ от наследство от единия родител, което не е било в предмета на спора по предходното дело, завършило с окончателното решение на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 204/1989 г. при действието на двуинстанционната система на разглеждане на гражданските спорове до 1998 г. Липсва формирана сила на присъдено нещо по въпроса за отказа от наследство и неговата действителност (с оглед доводите за мълчаливо приемане на наследството последвано от отказа), но в случая е налице преклудиране на правоизключващото възражение на ответниците Д по първия спор по положителния установителен иск за собственост на Б. срещу тях. Поради това направеният от Ловешкия окръжен съд в обжалвания съдебен акт извод за недопустимост на претенцията на основание чл. 224 ал.2 от ГПК(отм.) е в съответствие с процесуалните правила.
С оглед на изложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановения от въззивния съд съдебен акт по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Развитите доводи в касационната жалба и изложението по чл. 280 ал.1 от ГПК са основно относно обосноваване наличието на правен интерес от установителния иск у ищцата по настоящото дело, което няма отношение към изводите на Ловешкия окръжен съд за недопустимост на иска поради наличие на сила на присъдено нещо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд от 21.VІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 108/2008 г. за обезсилване решението на Троянския районен съд от 8.І.2008 г. по гр.д. № 735/2007 г. и прекратяване на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: