Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
864_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
София, 01.12. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 864 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Р. срещу въззивно решение от 26.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 89 /2010 г. на С. окръжен съд, г. о., с което по иск на М. М. Р. жалбоподателят, който е неин баща, е осъден на основание чл. 144 СК да и заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева за период от навършване на пълнолетие (05.11.2009 г.) до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение, но не повече от навършване на 20-годишна възраст, ведно със законната лихва от всяка просрочена месечна вноска и жалбоподателят е осъдена за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска допускане на касационно обжалване, като твърди, че въззивният съд в противоречие с основни норми на правото се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Може ли да се осъди родител да дължи издръжка на свое навършило пълнолетие дете, което завършва гимназиалното си образование, когато това му създава особени затруднения и освен това дължи и дава издръжка и на другото си малолетно дете (родено на 08.04.1999 г.)?
2. Следва ли пълнолетно дете да търси издръжка само от единия родител, за когото тя представлява особено затруднение, а другият има значително по-високи доходи?
3. При определяне на възможността на родител да дава издръжка на пълнолетно учащо се дете, следва ли съдът да отчита взети кредити по необходимост преди искането за издръжка и изплащаните по тях ежемесечни вноски?
След изложение, в което са изложени доводи за неправилност жалбоподателят сочи няколко решения – № 4 /28.03.1999 г. по гр.д. № 866/98, ІІ г.о. на ВКС; № 226А от 02.03.1993 г. по г.д. № 1574 /1992 г., II г. о. на ВС; № 179 от 22.03.1996 г. по гр.д. № 1285 /1995 г., II г.о. на ВС; за които твърди, че подкрепят доводите му, от което може да се разбира, че обжалваното решение им противоречи.
Ответникът в това производство не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между предпоставките за уважаване на иска за издръжката са тя да не съставлява особено затруднение за родителя и че при определяне на размера на издръжката, съдът следва да има предвид и наличието на задължение към ненавършило пълнолетие дете (то е малолетно), което има предимство пред пълнолетното. Съдът е съобразил фактите, че ищцата е пълнолетна, учи редовно в средно училище, няма средства за издръжка, и двамата и родители могат да дават издръжка без особени затруднения, бащата (жалбоподателят) по споразумение се е задължил от 01.09.2009 г. да плаща 80 лева на ищцата и 70 лева на нейния малолетен брат И. (роден на 08.04.1999 г.), по отношение на който родителските права са предоставени на майката. Съдът е съобразил също, че ответникът (жалбоподателят) е пенсионер (не е навършил 50 години), трудоспособен е с месечна пенсия в размер на 509.86 лева, предвид който и предвид другото задължение на бащата, той може да дава общо 200 лева за издръжка на децата си, от които на ищцата 130 лева, без особени затруднения, като за него остават още 309 лева месечно, която е по-голяма от минималната заплата за страната и е достатъчна за месечната му издръжка. Съдът е приел, че поетите от ответника задължения да връща потребителски кредит и заеми от физически лица са неотносими към задълженията му за издръжка на децата му (доколкото са доказани и не са погасени).
От изложеното е видно, че въпросите са материалноправни и обуславящи изхода от спора и съдът е основал решението си на тях, като е съобразил посочените в тях релевантни за спора обстоятелства и е разрешил въпросите в съответствие със задължителното за съдилищата – ППВС № 5 /16.11.1970 г., на която съответстват и посочените (без твърдение за противоречие) съдебни решения, поради което въпросите нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Както беше посочено и по-конкретно по първия въпрос съдът е приел, че жалбоподателят може да дава издръжка без особени затруднения, независимо от поетото задължение за издръжка и към другото си малолетно дете, разрешението е в съответствие с т.6 на ППВС № 5 /1970 г., а по втория, че и двамата родители следва да дават издръжка, разрешението е в съответствие с т.7 на ППВС № 5 /1970 г., по третия въпрос разрешението е в съответствие с т.4 на ППВС № 5 /1970 г., според която възможността е винаги обективна и конкретна и в съответствие с трайната съдебна практика.
Поради изложеното настоящият състав приема, че изведените въпроси не представляват основания по чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 89 /2010 г. на С. окръжен съд, г. о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.