ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1254
София, 22 ноември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 553 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 345/21.12.2011 на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 476/2011 в частта, в която е потвърдено решение № 350/28.06.2011 на Русенския окръжен съд от по гр.д. № 620/2010, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за връщане на заем с лихвите по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката А. С. Й., представлявана от адв. М. Р. от РАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на нотариален акт за ипотека, която е заличена, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. Х. Л., представляван от адв. М. Х. от РАК я оспорва, като счита че повдигнатият правен въпрос не обуславя решението, което е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата дължи връщане на получения заем с лихвите, тъй като ищецът не й е отказал съдействие за получаване на плащането и не се е поставил в забава като кредитор. Не са налице предпоставките за освобождаване от задължението чрез депозиране на дължимото в банка и още по-малко това може да стане чрез депозиране на сумата пред нотариус, а липсват и доказателства сумата в действителност да е депозирана при нотариуса.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Предявеният иск е за установяване на парично задължение. За неговата допустимост е без значение наличието на евентуални пороци на заповедта за незабавно изпълнение. Тя подлежи на обжалване само в частта за разноските и в частта за незабавното изпълнение. В останалата част заповедта за изпълнение не подлежи нито на инстанционен контрол, нито на друг контрол в рамките на производството по иска за установяване на вземането.
На ответника по жалбата Д. Х. Л. следва да бъдат присъдени и разноски в касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 345/21.12.2011 на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 476/2011.
ОСЪЖДА А. С. Й. от Р. да заплати на Д. Х. Л. от Р. сумата 200,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.