1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
С., 4.12. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4665 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. М. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Л. от АК-В., против въззивно решение № 192 от 12.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 238/2014 г. на Врачанския окръжен съд, ГО, в частта му, с която като е потвърдено решение № 37 от 14.02.2014 г. на Козлодуйския районен съд, постановено по гр.д. № 1156/2013 г., е уважен искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК като Й. М. Й. е осъден да заплаща на малолетното си дете Й. Й. Й., [дата на раждане] , чрез неговата майка и законна представителка И. И. Д., месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 22.11.2013 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, със законните последици. Релевира касационните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен иска за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете в посочения размер, е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила относно обсъждането на доказателствата по делото и необоснованост. Посочените основания за допускане на касационно обжалване е разрешаването на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са: какви са критериите, по които съдът следва да определи размера на издръжката на малолетното дете; кои нужди на лицата, които имат право на издръжка следва да се съобразят при определяне размера й – обикновените, нормални за възрастта му/ в случая седем годишно дете/ или луксозните такива; законосъобразно и правилно ли е съдът да определи значително завишена издръжка на седем годишно дете в общия й размер като е мотивиран единствено от доходите на бащата, които са над средните за страната; следва ли ежемесечната вноска, която родителят заплаща на здравноосигурителното дружество за допълнителна здравна осигуровка на малолетно дете да се взема предвид при определяне размера на дължимата от този родител издръжка; длъжен ли е съдът да обсъди всички приети доказателства по делото, а да обоснове изводите си само на избрани от него доказателства. Представена е съдебна практика, а именно Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, Постановление № 5 от 30.11.1981 г. на Пленума на ВС, решение № 77 от 21.03.2012 г. по гр.д. № 863/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 534 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 1800/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 371 от 03.10.2011 г. по гр.д. № 1905/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и решение от 24.01.2013 г. по в.гр.д. № 752/2012 г. на Сливенския окръжен съд, за което липсват данни, че е влязло в сила.
Ответницата по касационната жалба И. И. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Плешоева от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 143 СК, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение, въззивният съд като е потвърдил в тази част първоинстанционното решение, е осъдил бащата Й. Й. да заплаща на малолетното си дете Й., [дата на раждане] месечна издръжка от 150 лв., считано от 22.11.2013 г. Съдът е приел, че съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условията на живот, необходими за развитието на ненавършилите пълнолетие деца. В конкретния случай, изхождайки от материални възможности на двамата родители – бащата в размер на 1 000 лв. месечно възнаграждение, а майката на 500 лв., за нуждите на детето – 7 годишен ученик, съдът е определил цялостната необходима месечна издръжка в размер от 350 лв., от които бащата да заплаща 150 лв.
При тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по поставените от касатора правни въпроси. Те са от значение за изхода на делото, но въззивният съд при постановяване на решението си е съобразил постоянната и задължителна практика на ВКС по тях, включително и представената от касатора.
Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК с обжалваното решение са съобразени и не са нарушени.
Във връзка с поставените в изложението процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и се свеждат до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Тези процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на спора, но те не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. и тези, представени от касатора. Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че с оглед установените доходи на родителите и нуждата на малолетното дете, размерът на дължимата месечна издръжка от бащата следва да бъде в размер на 150 лв. В случая въззивното решение е постановено при точно прилагане на закона към установените по делото обстоятелства, като съдът е изградил изводите си след извършен анализ и самостоятелна преценка на събраните доказателства по делото, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, при което е констатирал наличие на пълно съвпадение в изводите с тези на първата инстанция, което е намерил израз в потвърждаване на решението в частта му относно присъдената месечна издръжка на малолетното дете.
Размерът на присъдената издръжката е съобразен с конкретно установените нужди на детето, което е в училищна възраст и освен обичайните разходи за храна, облекло, учебни пособия и пр., съдът е съобразил и нуждите на детето с оглед на крехкото му здраве. Отчетени са и възможностите на двамата родители, бащата с доход около 1 000 лв. месечно, а майката – около 500 лв., както и обстоятелството, че бащата няма задължение да издържа други лица, а майката е бременна, което предполага, че тя ще има допълнителни разходи за отглеждане и на другото си дете. Що се отнася до въпроса следва ли ежемесечната вноска, която родителят заплаща на здравноосигурителното дружество за допълнителна здравна осигуровка на малолетно дете да се взема предвид при определяне размера на дължимата от този родител издръжка, разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по съществото си здравната осигуровка не представлява покриване на текуща издръжка, която е вменена като задължение за родителя, а наличието й сочи на родителска грижа от страна на родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права на ненавършилото пълнолетие дете. В заключение, направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192 от 12.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 238/2014 г. на Врачанския окръжен съд, ГО, в обжалваната му част, по касационната жалба с вх. № 4218 от 17.06.2014 г. на Й. М. Й. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: