1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
гр.София, 05.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 964/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 570 от 15.04.2011 г. по гр.д.№ 779/ 2011 г., с което частично е отменено и отчасти е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 15547/ 2010 г., като по този начин е уважен предявеният от А. Б. П., със съгласието на законния попечител М. Г. С., против Б. М. П. иск, квалифициран по чл.150 ал.2 от СК, за увеличаване на издръжката, която Б. П. дължи на сина си А., от 40 лв на 120 лв. За разликата до пълния предявен размер – за увеличение на месечната издръжка на 150 лв – искът е отхвърлен.
Касационна жалба е подадена само от ищеца по делото. В изложението си по чл.280 ал.3 т.1 от ГПК А. Б. П., със съгласието на майка си М. Г. С., повдига материалноправният въпрос за размера на общо необходимата месечна издръжка на дете над 15 години. Поддържа, че в съдебното решение този размер трябва да бъде определен точно и конкретно, а не абстрактно. Повдига и въпросът дали е валидно съдебно решение, в което увеличението на издръжката не е дефинирано по начин „от… на…”, а е дефинирано по начин „от … до …”. Счита, че обжалването следва да се допусне и за да се даде отговор на въпроса дали определеният размер на издръжката съставлява нарушение на чл.27 т.2 от Конвенцията за правата на детето. Според него тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а по първият от тях има и противоречива практика. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна – А. Б. П. – не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Материалноправният въпрос дали в съдебното решение необходимата месечна издръжка на дете над 15 години следва да бъде определен ясно и конкретно, а не абстрактно, не обуславя въззивното решение. В мотивите на последното съдът се е ангажирал с точно посочване на размера на издръжката, както и самият касатор поддържа, че трябва да се процедира. Следователно разглеждането на поставения въпрос от касационната инстанция не би имало значение за изхода от настоящия правен спор. Въпрос, който има за спора само хипотетично значение, не обуславя въззивното решение и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване, съгласно тълкуването, направено с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото тълкувателно решение е посочено, че невлезли в сила решения (на които касаторът се позовава в изложението си) и определенията на съдилищата не дават основание да се изведе, че по поставения въпрос практиката е противоречива. Такъв извод може да се направи само ако по същия правен въпрос друг съд е дал противоположно разрешение във влязло в сила съдебно решение.
Въпросът валидно ли е съдебно решение, в което увеличението на издръжката е дефинирано по начин „от… до…”, вместо да е записано „от … на …”, обуславя въззивното решение, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Практиката за това, кога един съдебен акт е нищожен, е установена и не се налага намесата на ВКС за да бъде променяна. Решение, в чиито диспозитив има неясноти, не е нищожно, нито подлежи на отмяна. Ако има такъв порок, той подлежи на отстраняване от съда, постановил акта, по реда на тълкуването му.
Що се касае до доводите, че определеният размер на издръжката съставлява нарушение на чл.27 т.2 от Конвенцията за правата на детето, те не съставляват правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Същите се свеждат до твърдение за нарушение на материалния закон, което е касационно основание по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 от ГПК.
Поради това съдът приема, че не са налице предпоставките за допускането на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 570 от 15.04.2011 г. по гр.д.№ 779/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: