4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1255
гр. София, 11.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5000 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. М. против решение № 159/09.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 72/2013 г. от състав на Окръжен съд – Шумен.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че ищецът е извършил цитираните в процесната заповед дисциплинарно нарушение като е получил на 30.07.2012г. от [фирма] парична сума , която не му се следва. Съдът е приел, че с получаването й от дружество, с което общината има сключен договор за изработка ищецът е уронил доброто име на работодателя си . От правна страна, съдът е приел, че уронването на доброто име на работодателя е насочено към доверието на трети лица и чрез това нарушение работодателят се злепоставя пред трети лица , като нарушението е формално и не изисква настъпването на неблагоприятен стопански ,търговски или друг резултат от накърняване на доброто име на предприятието. Нарушението е съставомерно независимо от формата на вината. В случая, съдът е приел, че ищецът безспорно е уронил доброто име на работодателя си ,тъй като го е злепоставил пред гражданите на [населено място], широката общественост и институциите ,предвид отзвука ,който е имал в пресата този случай. Приел е, че с огласяването на получаването на паричната сума от ищеца от дружеството, с което общината има сключен договор се накърнява доброто име на общинската администрация и се поставя под съмнение морала на нейните служители. Въззивният съд е приел също така и злоупотреба с доверието на работодателя , доколкото с получаването на паричната сума се е целяло извличане на определена облага от ищеца / даже и сумата да е получена като заем по твърдения на ищеца/ и това е било предотвратено единствено ,поради намесата от страна на служителите на ОД на МВР [населено място], които са задържали ищеца с паричната сума в него. Съдът е приел, че в процедурата по чл.193 от КТ няма допуснати нарушения и тя е изпълнена от работодателя, тъй като обяснения са били поискани своевременно преди налагането на дисциплинарното наказание на ищеца. Съдът е приел, че ищецът е бил наясно за какво точно нарушение на трудовата дисциплина му се искат писмени обяснения защото сам той е посочил ,че се касае за случая от 30.07.2012г. за който имало вече образувано ДП№59/2012г. на ОД на МВР гр.Ш., по което същият е бил разпитан и е направил пълни самопризнания относно получаването на паричната сума , цитирана в заповедта за уволнението му.Съдът е приел също така, че заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца е достатъчно мотивирана и отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, тъй като е посочен нарушителят ,нарушението и кога е извършено –на 30.07.2012г. когато едновременно е настъпило задържането на ищеца и получаването на парична сума която не му се следва. Съдът е приел, че първото нарушение посочено в заповедта , а именно задържането на ищеца от органите на МВР не представлява дисциплинарно нарушение и само по себе си то не е основание за налагането на дисциплинарно наказание уволнение на ищеца.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първата група въпроси касаят задължението на работодателя да изиска писмени обяснения по допуснатите според него от служителя дисциплинарни нарушения тогава, когато в заповедта са посочени повече от едно нарушение, по всички констатирани от него нарушения. В тази насока се сочи задължителна съдебна практика, решения на ВКС, с които е прието, че следва да се изискат от работодателя в този случай, обяснения по всяко едно от допуснатите нарушения. Съдът, в конкретния случай е приел, че от данните по делото служителят е знаел, че писмените обяснения му се изискват за нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание, описано по-горе. На първо място, съдът е приел, че писмени обяснения са искани и то за нарушението, за което е наложено наказанието, т.е. тази негова фактическа констатация не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, като необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а съобразно чл.281 ГПК, нейното наличие следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба, след допускането на касационното обжалване. На следващо място, видно от исковата молба, ищецът не е посочил като довод за незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание липсата на изискани обяснения по всяко едно от констатираните дисциплинарни нарушения така, както е поставен правния въпрос. Изложените в исковата молба основания касаят спора по същество на законосъобразността на наказанието, т.е. липсата на позоваване на ищеца в исковата молба и въвеждането в спора на така поставения правен въпрос, води и до неотносимост на правния въпрос към производството по чл.288 ГПК. Съдът се е ограничил да посочи спазването на императивната норма, изискваща от работодателя да изиска писмени обяснения на служителя, преди да пристъпи към налагане на дисциплинарно наказание, доколкото разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ е императивна, но с оглед липсата на твърдения по исковата молба за незнание за това, в какво се е състояло искането за писмени обяснения от страна на работодателя, съдът не е изследвал и не е бил длъжен да изследва тези факти. Подобни твърдения са наведени едва с въззивната жалба, но подобни нови основания за основателност на предявените искове е недопустимо да се прави пред въззивната инстанция. С оглед гореизложеното, не са налице сочените противоречия във връзка с приложението на чл.193, ал.1 КТ.
Сочи се противоречие в изводите на въззивния съд относно допуснатото нарушение на трудовата дисциплина с възприетото в решение №81/2015 г. по гр.д.№ 5838/2014 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, по отношение на правния въпрос, представлява ли нарушение на трудовата дисциплина липсата на виновно неизпълнение на трудови задължения наличието на други, незабранени от закона гражданскоправни отношения на служителя с лица, с които работодателят има служебни отношения. С цитираното решение на ВКС не са дава отговор на така поставения правен въпрос, доколкото по цитираното решение правния въпрос и спор са различни, тъй като по това дело дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 и т.10 КТ, които са различни както от фактическа страна, така и по своята правна същност от нарушението, за което е наложено в настоящия случай дисциплинарното наказание – по чл.187, т.8 КТ.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания по допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, но само за тази инстанция /а не както е поискано и за предходните/, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159/09.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 72/2013 г. от състав на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА С. И. М. съдебен адрес [населено място], [улица] адв. Е. Х. да заплати на [община] сумата 300 /триста/ лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.