О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1255
София, 22.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1367/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. С. в качеството й на пълномощник на М. В. К., Д. Г. Г. и В. Г. Т. против решение № 192 от 05.07.2010 г. по в.гр.д. № 317/2010 г. на Хасковския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 49 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 74 /09 г. на Районен съд Харманли, с което е прогласена нищожността на сключения между М. К., Д. Г. и В. Т. договор за доброволна делба на недвижим имот, акт № 130, т.ХІ, дело № 1959/2007 г. на нотариус М. Д., вписан на 29.11. 2007 г. и е допусната съдебна делба между К. Д. П., М. Д. Д., М. Д. К., К. Д. К., М. В. К., Д. Г. Г. и В. Г. Т. на възстановените с решение № 15-02 от 19.02.1999 г. и решение № 15-01 от 19.02.1999 г. на ПК- Х. на наследниците на И. С. П. 25 бр. земеделски имоти, подробно индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по няколко правни въпроса, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация К. Д. П., М. Д. Д., М. Д. К. и К. Д. К. изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на И. С. П., починал през 1986 г. Ищците К. П., М. Д., М. К. и К. К. са наследници на неговата дъщеря Е. И. П., починала през 1993 г., а ответниците М. К., Д. Г. и В. Т. – на неговия син Г. И. К., починал през 2005 г. С решение № 15-02 от 19.02.1999 г. и с решение № 15-01 от 19.03.1999 г. на ПК- Х. е било възстановено правото на собственост на наследниците на И. С. П. върху общо 25 земеделски имота в землището на [населено място]. С договор за доброволна делба, сключен на 28.11.2007 г., М. К., Диана Г. и В. Т. си поделели тези имоти. Въззивният съд е приел, че тази делба е нищожна, тъй като в нея не са взели участие ищците. Намерил е, че направеният от наследодателката на ищците Е. И. П. отказ от наследството от нейния баща И. П., вписан в специалната книга на съда на 08.0.1991 г. няма действие за процесните имоти по аргумент от чл. 91а ЗН, тъй като към момента на вписването му правото на собственост върху тях все още не е било възстановено. Приел е също, че ответниците не са придобили правото на собственост върху делбените имоти по давност, тъй като такава е започнала да тече от момента на възстановяването им с решение на ПК и до предявяване на иска за делба не е изтекъл предвидения в закона 10- годишен давностен срок. Оттук е заключил, че процесните имоти са съсобствени на страните по наследяване от И. П. и е допуснал да се извърши съдебна делба на същите при посочените в решението права.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: откога се възстановяват правата на собствениците на земеделски земи – от влизане в сила на ЗСПЗЗ или от влизане в сила на решенията на ПК; съответно откога тече срокът за придобивна давност за тези имоти; разпоредбата на чл. 91а ЗН има ли обратно действие и прилага ли се за откази от наследство, извършени преди приемането й.
Първият от формулираните въпроси е разрешен с ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК по задължителен за съдилищата начин. В него е прието, че законодателната уредба на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е различна от реституцията по ЗВСОНИ за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и е съобразена с обективните последици от колективизацията на земята. Собствеността върху земеделските земи е обусловена от законодателя от факта на възстановяването им в реални граници, което се извършва с решение на общинските поземлени комисии /сега общинските служби по земеделие/ по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, които имат конститутивно действие. С решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ се определят реалните граници на възстановените земеделски земи, с което те се индивидуализират като конкретни обекти на право на собственост. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в съответствие с постановките на това тълкувателно решение, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. От друга страна наличието на тълкувателна съдебна практика на ВКС по поставения въпрос, доколкото не се поддържа необходимост същата да бъде изоставена като неправилна или да се нуждае от осъвременяване или разясняване, налага да се приеме, че не е налице и критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по втория въпрос – откога започва да тече срокът за придобиване по давност на земеделски имоти. Твърдението, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата, е наведено формално, без да се цитира и представи задължителна или казуална съдебна практика, на която според касаторите въззивното решение противоречи. Поради това настоящият състав не обсъжда наличието на основанията на чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, то също не е налице. Значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото се обосновава от касаторите с разбирането, че собствеността върху земеделските земи се възстановява от момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, което е в явно противоречие с постановките на ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВС относно правното действие на решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ. Освен това има установена съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ във връзка с незачитането на изтекла придобивна давност за подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски имоти и началния момент на давността.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия релевиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос – разпоредбата на чл. 91а ЗН има ли обратно действие и прилага ли се за откази от наследство, извършени преди приемането й. Налице е трайно установена съдебна практика, която приема, че нормата на чл. 91а ЗН е приложима към откази от наследство, направени в периода от одържавяване на имотите, респ. от коооперирането им, до възстановяване на собствеността върху тях.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 05.07.2010 г. по в.гр.д. № 317/2010 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: