О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1255
гр. София, 28.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 929/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. К. от[населено място] срещу въззивно решение от 06.02.10 г., постановено по в.гр.д.№ 5170/09г. на Софийския градски съд, ІІг състав с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 09.03.09г., постановено по гр.д.№ 28074/07г. на Софийския районен съд, 65 с-в, с което е допусната да се извърши съдебна делба на УПИ VІ-166 в кв.21 по плана на[населено място], кв.К., в.з.”К.” между С. Г. Г. с квота 147/841 ид.части, В. Г. З. с квота 147/841 ид.части, Р. Г. Г. с квота 347/841 ид.части и К. П. К. с квота 200/841 ид.части, както и на построената в мястото вилна сграда между Р. Г. Г. и К. П. К. при равни квоти.
По делото е установено, че процесното дворно място е било собственост на лицата Г. Г. и Г. Г., понастоящем покойници, които са родители на първите три съделителки. През 1975г. същите са дарили на съделителите Р. Г. и К. К., които тогава са били съпрузи, 400//841 ид.части от него. Вилната сграда е построена от тях по време на брака им, въз основа на учредено в полза на Р. Г. право на строеж.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че дворното място е съсобствено между всички съделители при посочените права, както и че вилната сграда принадлежи само на Р. Г. и К. К. при равни права. Прието е също, че дворното място не представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и че делбата му е допустима, както и че ответникът не е придобил същото по давност, тъй като по делото не е установено да е осъществявал владение върху частите на другите съсобственици.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и ВС (Р № 5 по гр.д.№ 2728/08г., постановено по реда на чл.290 ГПК, Р № 176 по гр.д.№ 2657/95г., Р 508 по гр.д.№ 740/02г. и Р № 304 по гр.д.№ 75/95г.) по въпросите на придобивната давност по чл.71, ал.1 ЗС (вероятно се има предвид чл.79, ал.1 ЗС).
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателят, въпреки дадените му указания, не са посочил обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от него съдебна практика на ВКС, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания срещу постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Непосочването на конкретни, обуславящи изхода на спора правни въпроси (въпросът за придобивната давност е твърде общ) е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, които в случая също не са налице, тъй като противоречие на обжалваното решение с посочените решения на ВКС не съществува, доколкото въззивният съд не е взел друго становище по разгледаните с тях въпроси.
С оглед на казаното подадената от К. П. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 06.02.10 г., постановено по в.гр.д.№ 5170/09г. на Софийския градски съд, ІІг състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: