О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1255
София, 09.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3555/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М.,Н. Ц. Н., двете от гр. Ч. бряг и М. Ц. С. от гр. С. чрез адв. Д от Софийската адв.колегия срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 7.V.2008 г. по в.гр.д. № 41/2008 г. с което на основание чл. 209 ал.1 от ГПК(отм.) е обезсилено решението на Червенобрежкия районен съд от 1. Х.2007 г. постановено по гр.д. № 381/2005 г. и е върнато делото на същия районен съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК(отм.). Поддържат се оплаквания за недопустимост, както и за неправилност поради нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението за допустимост на касационното обжалване се поставя процесуално правния въпрос дали с неколкократно предоставяне на възможност на ищеца да отстрани нередовности в исковата молба не се нарушава принципът на равнопоставеност на страните в гражданския процес. Жалбоподателките се позовават на противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ – т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Освен това се поддържа, че отговорът на формулирания по-горе въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото в насока да се уеднакви практиката на съдилищата във връзка с процесуалните изисквания в гражданското съдопроизводство и укрепването на значението и ролята на процесуалната дисциплина при спазването на сроковете за извършване на определени процесуални действия- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ищцата Е. Х. Ц. от гр. Ч. бряг.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Предявеният от Е. Х. Ц. от гр. Ч. бряг против жалбоподателките М. М. , М. Ц. и Н. Ц. е бил разгледан от Червенобрежкия районен съд като такъв с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и с решението на първата инстанция по гр.д. № 381/2005 г. той е уважен с произнасяне обаче за имот по действащия план на новообразуваните имоти на земите по §4 от ЗСПЗЗ.
По въззивна жалба на ответниците П окръжен съд при разглеждането й в тази инстанция е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на нередовностите й, като след писменото й уточнение с молба от 12.ІІІ.2008 г. отново е дал указания за уточняване на претенцията. След постъпване на молба от 25.ІІІ.2008 г. с нови уточнения е даден ход за разглеждане в съдебно заседание. С решението от 7.V.2008 г. по в.гр.д. № 41/2008 г. Плевенският окръжен съд е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по спор, с който не е сезиран и поради това е обезсилил решението на Червенобрежкия районен съд, като е върнал делото на същия съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК с указание да се прецени дали е налице правен интерес от водене на делото.
Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от въззивната инстанция е извършено в нарушение на т.4 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ. Поставените в изложението процесуално правни въпроси във връзка с правомощията на съда да дава многократно указания за отстраняване нередовности на исковата молба имат отношение към принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес. Налице са две от визираните в чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване – т.1 – въззивният съд е процедирал в нарушение на задължителната практика на ВКС на РБ в посоченото Тълкувателно решение, както и т.3 – поставеният въпрос има значение за точното приложение на закона и развитието на правото, което налага допускането на касационното обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 7.V.2008 г. постановено по в.гр.д. № 41/2008 г.
УКАЗВА на жалбоподателките да представят доказателства за внесената държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30 лв по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението, като в противен случай производството по настоящото дело ще се прекрати.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: