ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1256
София, 22. ноември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 499 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 20.02.2012 г. по гр.д. № 3276/2011, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 19.07.2011 г. по гр.д. № 3184/2010, с което е уважен до размера на 15.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Р. Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата М. К. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 13.07.2009 до 29.09.2009 г. ищецът е бил задържан и ответникът е поддържал обвинение срещу него в престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, като е иззет и личния му автомобил. В резултат на това ищецът е бил временно отстранен от служба, като обвинението е било разгласено в поделението, поради което той е станал обект на подигравки от колегите си военни, бил е депресиран и е изпитвал затруднения да изплаща кредитите и покрива разходите си, а след напускането на службата е имал затруднения да си намери работа и автомобилът е върнат на ищеца повече от два месеца след отпадане на обвинението, поради което е определено обезщетение по справедливост в размер на 15.000 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че правно значение за размера на обезщетението има както тежестта на обвинението и приложените мерки на процесуална принуда, така и вида и тежестта на причинените душевни страдания.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 20.02.2012 г. по гр.д. № 3276/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.