О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
София, 22.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1396/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Т. Т., представлявана от адв. Д. В., против решение № 265 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 110/09 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Районен съд Бяла Слатина, постановено на 20.11.2009 г. по гр.д. № 231/09 г., с което са отхвърлени предявеният от Х. Т. Т. против С. М. В. иск за ревандикация на дворно място с площ 740 кв.м, представляващо имот пл.№ 471 в кв. 41 по плана на [населено място], общ. Бяла С., а по неприложена на място регулация от 1967 г. – южната част от парцел VІІ- 471 и южната част от парцел VІІІ- 470, ведно с построените в него масивна жилищна сграда – лятна кухня на дървен гредоред, със застроена площ 44 кв.м., масивна стопанска сграда на дървен гредоред, застроена на 32 кв.м и масивен гараж на железобетонна плоча със застроена площ 31 кв.м и предявеният от Х. Т. Т. против С. Д. Л. иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност поради невъзможен предмет на договора за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 100, т.І, дело № 79/24.03.2009 г. по описа на нотариус К..
В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че правните въпроси, от значение за спора, са разрешени от въззивния съд в противоречие с казуалната практика, която представя – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците по касация С. М. В. и С. Д. Л. в отговор на касационната жалба чрез своя пълномощник адв. Н. И. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на решението до касационно обжалване, взе предвид следното:
По делото е прието за установено от фактическа страна, че ищцата Х. Т. и праводателят на ответницата С. В. – С. П. С., са едноутробни брат и сестра. Процесният имот в [населено място] е бил собственост на тяхната майка Г. Т., починала на 07.02.1985 г. С нотариален акт № 107, т.І, дело № 212/22.03.1994 г. С. С. бил признат за собственик на имота на основание давностно владение. С нотариален акт № 157, т.І, дело № 537/29.05.1996 г. той дарил имота на С. В., с която живеел на съпружески начала. С нотариален акт № 78, т.І, дело № 103/31.03.2000 г. С. В. продала на С. С. същия имот, а с нотариален акт № 79 от същата дата той й го дарил обратно. С. С. починал на 02.04.2000 г. и оставил за единствен наследник по закон своята сестра- ищцата по делото. На 10.08.2000 г. тя се снабдила с нотариален акт за собственост на имота като придобит по наследство от С. С.. С нотариален акт № 93 от 19.03.2009 г. ответницата С. В. била призната за собственик на имота на основание давностно владение, след което с нотариален акт № 100 от същата датата продала същия на С. Д. Л.. Съдът е приел за установено също, че след смъртта на майката Г. Т. в имота е живял само нейния син С. С. заедно с ответницата С. В..
Въз основа на така установената фактическа обстановка е приел от правна страна, че към 22.03.1994 г., когато С. С. се е снабдил с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка, не са били изтекли 10 години от смъртта на наследодателката Г. Т., поради което той не е бил собственик. Но тъй като е продължил да владее имота и след това, към 29.05.1996 г., когато е прехвърлил правото на собственост на ответницата В., вече е бил изтекъл предвидения в закона давностен срок и дарителят е бил собственик на имота. Поради това договорът за дарение е произвел вещнопрехвърлително действие и легитимира В. като собственик на имота. Приел е, че двата договора, сключени на 31.03.2000 г. – с който В. продала имота на С., и с който С. й го прехвърлил обратно чрез дарение, са нищожни в хипотезата на абсолютна симулация, тъй като страните не са желаели тяхното действие, а целта е била да се усвоят лихвоточки от покойния С.. Оттук е заключил, че към момента на смъртта на С. процесният имот не е бил в неговия патримониум, поради което и ищцата не е могла да придобие правото на собственост по наследяване. Собственик на имота е била С. В., която впоследствие валидно се е разпоредила с него чрез продажбата му на С. Л..
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК като обуславящ изхода на спора се сочи правния въпрос за предпоставките, при които сънаследник, който ползува сам сънаследствения имот, може да придобие по давност идеалните чисти на останалите сънаследници. Независимо от установеното по делото, че процесният недвижим имот е имал наследствен произход и че въззивният съд е приел, че правото на собственост е било придобито от единия от сънаследниците – С. С., на основание давностно владение, поставеният материалноправен въпрос е неотносим към настоящия случай, тъй като в действителност ищцата не е оспорила осъществяването на този придобивен способ в лицето на своя брат С. С., а напротив – основала е претендираното от нея право на собственост на наследствено правоприемство от този наследодател. Поради това и въззивният съд не се е произнасял относно характера на упражняваната от С. С. фактическа власт върху сънаследствения имот, а се е ограничил с изследване на периода на владението от смъртта на общата наследодателка до прехвърлянето на имота чрез дарение през 1996 г. След като формулираният в изложението правен въпрос не е включен в предмета на спора, той не се обхваща от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 110/09 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: