2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
София, 03.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесдети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 637/2010 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
В. М. П. от[населено място] е подал касационна жалба срещу решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 479/2009 г. и приложил основания за допустимост на касационно обжалване.
Ответникът Т. университет – В. счита, че касационната жалба е неоснователна и, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
В. окръжен съд, като въззивна инстанция, с решение от 16. 11. 2009 г. по гр. д. № 479/2009 г. е потвърдил решение на Варненския районен съд от 29. 1. 2009 г. по гр. д. № 6923/2006 г.. С това решение са отхвърлени предявените от В. П. срещу С. Б. и Т. университет –[населено място], искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за защита от дискриминация, както следва: ответниците да преустановят нарушението и да възстановят положението преди нарушението; ответниците да заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди, а именно: за период 1995 г. – 1998 г. в размер на 10 458 лв., за период 1998 г. – 2001 г. в размер на 9 772 лв., за период 2002 г. – 2006 г. в размер на 27 300 лв., за разлика между дължимо и получавано възнаграждение в размер на 1080 лв., за неплатено възнаграждение в размер на 713 лв., за разлика в изплащани социални осигуровки в размер на 1440 лв. и сумата 6600 лв. – направени разноски по водене на съдебни дела. Въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че исковете са неоснователни, като погасени по давност и следва да се отхвърлят без да се разглеждат по същество. Въззивният съд е взел предвид безспорните факти, че като дискриминационни актове са конкретизирани протокол № 17/12. 6. 1995 г. на Факултетния съвет на Електротехническия факултет, заповед № 24/23. 2. 2001 г. и заповед № 95/11. 5. 2002 г., двете, на ректора на Т. университет – В.. Протоколът от 12. 6. 1995 г. удостоверява гласуването на отрицателна атестация за работа на П. и взето решение за освобождаването му от длъжност, а заповедите от 2001 и 2002 г. удостоверяват разпореждания на административния ръководител за ползване на платен годишен отпуск от П. за конкретно посочени периоди от време. Въззивният съд е посочил, че трите акта са обхванати от тригодишната погасителна давност по чл. 52, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, започнала да тече от момента на изготвяне на тези актове и изтекла до подаване на исковата молба в съда на 20. 9. 2006 год.., а първите два акта са обхванати и от общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
В изложението на жалбоподателя по чл. 280, ал. 1 ГПК не са конкретизирани правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата или, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението съдържа множество фактически твърдения и доводи за дискриминационното съдържание и негативни последици спрямо П. на посочените актове, но не конкретизира правния въпрос, който да обуслови допускането на касация при наличие на някое от основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както изисква т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК и в конкретния случай това е въпросът за приложението на погасителната давност. По този въпрос жалбоподателят П. не е заявил основания за допускане на касация, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което искането му за допускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16. 11. 2009 г. по гр. д. № 479/2009 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на В. П. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: