3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1257
гр.София, 06.10.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N432 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.11.2010г. по гр.д.№1069 / 2010г., с което ОС Велико Търново е уважил предявените от Н. Ш. Ш. искове срещу ДФ”З.”–Областна дирекция гр.В.Търново с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – ДФ”З.” поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, 3 ГПК.
Ответницата Н. Ш. Ш. в писмено становище поддържа, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от Н. Ш. искове срещу ДФ”З.”–Областна дирекция гр.В.Търново с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. За да уважи предявените искове съдът е приел, че наказанието е наложено в предвидения с чл.194, ал.1 КТ двумесечен срок от откриване на нарушението, а е изложил съображения за това, че наложеното наказание се явява несъразмерно тежко.
Съдът е приел, че констатираните и посочени в докладната записка от 17.02.2010г. други две нарушения – оказването на конкретна помощ в изготвянето на проект, по който бенефициент е И. Т., след което и одобряване на съшщия като втори главен експерт и използването на служебния компютър за лични цели, са неотносими към наложеното на Ш. дисциплинарно наказание. Прието е, че видно от заповедта от 26.02.2010г., наказанието и е наложено само и единствено за това, че за периода 18.05.200г. до 30.05.2010г. е допуснала до работното си място трето лице / И. Т./, което е имало достъп до документи, които са били предоставени на Ш. и които последната е трябвало да обработи, респективно – до заявления на земеделски стопани, с които същите изразяват воля за кандидатстване пред ДФ“ З.“ – Разплащателна агенция, с цел получаване на финансово подпомагане, с което Ш. е нарушила трудовата дисциплина, като не е спазила разпоредбата на т.3 от декларацията за конфиденциалност, която лично е подписала. Съдът е приел, че не са събрани доказателства в тази насока, а от гласните доказателства се налага по-скоро обратния извод, че не е предоставяла такъв достъп. Съдът е приел, че след като работодателят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си за извършеното от Ш. нарушение, за което и е наложено атакуваното от нея дисциплинарно наказание „уволнение“, то същото е незаконно и като такова го е отменил. С отред изхода по този иск съдът е приел, че са основателни и е уважил и исковете за възстановяване на ищцата на работа, като й е присъдил и обезщетение за принудителна безработица.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателят- работодател е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно задължението му да обсъди всички доказателства по делото, в това число иобясненията на ищцата, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения за разглеждане процесуален въпрос. По същите вече е налице задължителна практика намерила израз в решения от 23.02.2011г. по гр.д.№1783/2009г. ІV г.о. на ВКС и от 09.03.2001г. по гр.д.№1394/2009г. ІV г.о. на ВКС съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност по вътрешно убеждение всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. В случая съдът е обсъдил всички доказателства, включително и обясненията на служителката и е приел, че не е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, именно прилагайки задължителната практика на ВКС.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон, а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяко нарушение на трудовата дисциплина.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 24.11.2010г. по гр.д.№1069 / 2010г. на ОС Велико Търново по жалба на ДФ”З.” .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: