О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1257
С. 9.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 780/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Методи Е. П. от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат А. Г. срещу въззивно решение № 2012 от 30.12.2011 г. по гр. дело № 2363/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 27 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 189/2010 на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за разликата над присъдените 18 000 лева обезщетение за неимуществени вреди до претендираните 100 000 лв.
Срещу решението на въззивния съд в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд по отхвърления иск за сумата от 10 000 лв. /разликата над 8000 лв. до 18000 лв./ и е постановено ново, с което искът за неимуществени вреди е уважен за тази сума, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд по уважения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. е подадена касационна жалба от Апелативна прокуратура, [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване към двете касационни жалби се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, тъй като обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- П № 4/68 г. на П. , ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, ВКС и решения на състави на ВКС постановени по реда на ГПК /отм./ и действащия ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] е постъпил от ответника Методи Е. П.. В него се изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване в обжалваната от прокуратурата част. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Писмен отговор на касационната жалба на Методи Е. П. не е постъпил от Прокуратура на Р България.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че сумата 18 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от П. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. е основателен. За да определи размера на обезщетението на 18 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че наказателното производство е продължило над десет години, че същото се е отразило отрицателно на отношенията на хората към него, че фактът на обвинението е довел до негативни изживявания за ищеца, че този факт е станал достояние на трети лица, което пък е довело до негативно отношение към него. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид обстоятелството, че не е доказано твърдението на ищеца случаят да е добил широка медийна известност, както и то да е възпрепятствало политическата му кариера.
В двете изложения се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателите се позовават на ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г ОСГК. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановения съдебен акт на Софийския апелативен съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената и последователна такава по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, в случая по чл.282 ал.2, вр. ал.1 НК, което е приключило с оправдателна присъда. Налице е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, след като ищецът е обвинен в извършване на престъпление, по което по-късно е постановена оправдателна присъда. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2012 от 30.12.2011 г. по гр. дело № 2363/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: