О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1257
София, 09.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3877/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. К. от гр. Л., чрез адв. В от Пловдивската АК срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 16.VІІ.2998 г. по гр.д.1562/2008 г., с което е отменено решението на Асеновградския районен съд по гр.д. № 758/2007 г. и вместо това е отхвърлен предявения от него положителен установителен иск за собственост на недвижим имот в с. М.. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на произнасяне по съществени материално правни въпроси за съотношението между влязъл в сила, но неприложен регулационен план и действаща кадастрална карта, по който въпрос липсва практика на ВКС, тъй като ЗКИР е нов закон, по който все още администрацията по прилагане на закона и съдилищата създават практика. Евентуално се поддържа, че въззивния съдебен акт е постановен в противоречие с цитирана съдебна практика. Съществените процесуално правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд са свързани с необходимостта от назначаване на експертиза по почин на съда, както и при откриване нередовност на искова молба пред въззивната инстанция да се изясняват от второинстанционния съд тези въпроси и при служебен почин на съда в съответствие с указанията на т.10 на Тълкувателно решение № 1/ 4.І.2001 г. на ВКС по т.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС и на т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от О. А. по касационната жалба с приложенията й.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Искът на Е. К. срещу О. А. с исковата молба е предявен като отрицателен установителен по отношение на имот, конкретизиран като част от УПИ ХХІІ-стопанска дейност в кв.3 и на част от УПИ VІІ-читалище, имот 96 в кв. 3 по действащия регулационен план на с. М. от 1964 г. С молба вх. № 9643/29.VІІІ.2007 г. на основание чл. 116 от ГПК искът е уточнен като положителен установителен за собственост на имот, описан като части от УПИ ХХІІ-стопанска дейност с площ от 400 кв.м., с посочени граници и част от УПИ VІІ-читалище по плана от 1964 г. с посочени граници. След изслушване на съдебно техническа експертиза на в.л. Йорданова в съдебно заседание на 21.І.2008 г.пред Асеновградския районен съд по гр.д. № 758/2007 г. в присъствие на страните е допуснато по искане на ищеца изменение на претенцията относно описанието на имота.
При произнасянето на въззивния съд в мотивите си се е позовал на описанието на имота в първото уточнение на претенцията, докато в диспозитива на съдебния акт се е произнесъл по изменената конкретизация на спорния имот в последното заседание. Сам въззивния съд е констатирал, че при изслушване на вещото лице не е било изяснено за кой имот става въпрос – по кадастралния план или по кадастралната карта. Независимо от посочените неясноти, констатирани от Пловдивския окръжен съд, вместо да се назначи експертиза за изясняване на фактическата страна на спора, той е пристъпил към постановяване на решение по делото.
Върховният касационен съд, състав на 4 гр.отделение намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като повдигнатите в изложението материално правни въпроси обуславят крайното решение на спора и имат значение за точното приложение на закона и развитието на правото – налице е предпоставката по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Освен това процесуално правните въпроси, на които се позовава касатора в изложението си, са релевантни за правилното и в съответствие с процесуалните правила решаване на спора, но са решени в противоречие със задължителната съдебна практика на ОСГК на ВКС на РБ – Тълкувателно решение № 1/2000 г. и Тълк.решение № 1/2001 г.- налице е и предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Това налага допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 14.VІІ.2008 г. по гр.д. № 1562/2008 г.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесената такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв по сметка на ВКС на РБ, като в противен случай производството пред настоящата инстанция ще се прекрати.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: