О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1258
София, 23.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 51/ 2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. М. като пълномощник на Н. Ю. В. против решението на Софийски градски съд, постановено на 30.07.2009 г. по гр.д. № 3656/08 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
В изложение на основанията за касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с казуалната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация В. М. Т. и М. Й. Н. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 118 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 391/07 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Ю. В. против В. М. Т. и М. Й. Н.- Т. иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК за предаване на недвижим имот, представляващ апартамент № 102, бл. 259 /стар 9/, вх.”З”, означен на входната врата като вход ”И”, на втория етаж, със застроена площ 108.24 кв.м. Приел е, че ответниците са придобили процесния имот на основание придобивна давност, тъй като са упражнявали владение върху него в продължение на повече от 10 години, считано най- късно от есента на 1995 г. до предявяване на иска на 08.01.2007 г. Към 1995 г. сградата е била завършена до степен груб строеж и жилището е било годен обект на владение, независимо от това дали са била налице административните изисквания за въвеждането му в експлоатация. Приел е също, че разпореденото от контролните органи по строителството прекъсване на водоснабдяването и електрозахранването на сградата не изключва владението. Доколкото имотът е бил собственост на Ж., а не държавна или общинска собственост, не е имало законова забрана за придобиването му по давност по смисъла на чл. 86 ЗС и тъй като не са били налице основания по чл. 84 ЗС и чл. 115 и 116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността, към момента на предявяване на иска по чл. 38а ЗЖСК в полза на ответниците е бил осъществен фактическият състав на този придобивен способ.
В изложение на основания за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко правни въпроса: може ли да се придобие по давност имот на кооперация при наличие на законова забрана до 2000 г. и то при положение, че имотът не е въведен в експлоатация; може ли предявяването на иск по чл. 59 ЗЗД да прекъсне придобивната давност; може ли със свидетелски показания да се доказва степен на завършеност на сградата “груб строеж”.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия въпрос, свързан с приложимостта на разпоредбата на чл. 31, ал.3 ЗК / отм./ към имоти на Ж.. Представеното с касационната жалба решение № 183 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 5032/07 г. на ВКС, ІV г.о., не може да обоснове извод за противоречива съдебна практика, тъй като към настоящия момент изразеното в него становище, че нормата е приложима и към имотите на Ж. е изоставено и има формирана нова практика на ВКС чрез решения по чл. 290 ГПК, в които е прието, че разпоредбата на чл. 31, ал.3 ЗК / отм./, в сила до 01.01.2000г., съгласно която не може да се придобива по давност вещ, която е собственост на кооперация, не намира приложение към имотите, придобити от Ж., тъй като целта, средствата за постигането й, функционирането и прекратяването на Ж. са уредени отделно в специален закон, който дерогира приложението на ЗК. В този смисъл напр. решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136/09 г. на ВКС, І г.о. Даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на тази практика, поради което решението не следва да се допуска до касационен контрол този правен въпрос.
Въпросът предявяването на иск по чл. 59 ЗЗД прекъсва ли придобивната давност, е неотносим към настоящия спор. По делото няма данни касаторката да е предявила против ответниците иск по чл. 59 ЗЗД, нито между страните да е водено друго дело във връзка с процесния имот. Поради това този въпрос не може да обоснове основание за касационно обжалване.
Не може да се направи извод, че третият релевиран въпрос – може ли завършеността на сградата до степен “груб строеж” да се доказва със свидетелски показания, е разрешен в противоречие със съдебната практика – решение № 577 от 10.07.2007 г. по гр.д. № 727/06 г. на ВКС,ІІ г.о., защото в случая изводите на въззивния съд за този факт не са основани само на свидетелските показания относно момента на установяване на фактическа власт от ответниците върху процесния имот, а и на представени писмени доказателства – писмо от 19.08.1994 г., изходящо от Ж. “Български художник”, от която ищцата като член – кооператор извежда претендираното право. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, когато по сходни индивидуални спорове е проведено различно доказване на релевантните факти и са направени съответно различни фактически и правни изводи. От друга страна, З., при действието на който се е осъществило изграждането на сградата на Ж. “Български художник” /безспорно е установено, че към м.август 1998 г. отделни обекти в нея са били обитаеми/, не съдържа легална дефиниция на понятието “груб строеж” и не предвижда изрично ред за доказване на факта на достигане на този етап от строителството, поради което не може да се приеме, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 30.07.2009 г. по гр.д. № 3656/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: