2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1259
София, 23.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 268/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. В. от [населено място], област Варна против З. М. и [фирма], двамата от [населено място], да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата 500 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3000 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие на 29. 11. 2006 г., причинено от З. М., като водач на товарен автомобил, собственост на едноличния търговец С. И.. По искане на ответника М. първоинстанционният съд е конституирал като трето лице помагач „.”, АД, [населено място] и приел за съвместно разглеждане предявения от М. срещу застрахователното дружество, обратен иск. С първоинстанционното решение от 23. 04. 2010 г. по гр. д. № 1358/2009 г. на Варненския окръжен съд са осъдени двамата ответници З. М. и С. И. да заплатят на ищеца В. 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3000 лв. обезщетение за имуществени вреди и е осъден ответника по обратния иск [фирма] да заплати същите суми на З. М. и С. И.. Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби от ищеца А. В. и третото лице – помагач [фирма]. Ищецът е обжалвал решението в частта за отхвърляне на исковите претенции, а [фирма] е обжалвал решението за уважаване на исковете. Варненският апелативен съд с решение от 09. 12. 2010 г., поправено с решение от 08. 12. 2011 г., постановени по гр. д. № 464/2010 г., е потвърдил първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 65 000 лв. и отхвърляне на иска за разликата от 100 000 до предявения размер 500 000 лв. и потвърдил същото решение в частта за уважаване на иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1950 лв.. Апелативният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 65 000 лв. до размер на сумата 100 000 лв. и отхвърлил иска за разликата от 35 000 лв., отменил първоинстанционното решение за уважаване на претенцията за обезщетение за имуществени вреди над сумата 1950 лв. до размер на сумата 3000 лв. и отхвърлил иска за разликата 1050 лв.
Касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд е подадена от А. В., който моли да бъде отменено и уважени исковете му в първоначално предявените размери – 500 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3000 лв. обезщетение за имуществени вреди. Исканията на жалбоподателя са изразени в първоначално подадената касационна жалба вх. № 303/19. 01. 2011 г., приложеното към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и допълнителната жалба вх. № 6152/23. 12. 2011 г.. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касация по въпроса за размера на определените обезщетения, тъй-като е нарушен критерия на закона за справедливост и разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касационният съд счита за необосновано искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за размера на обезщетенията. Апелативният съд е приел за доказан размера на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди от 3000 лв. и този въпрос не може да бъде предмет на касационно разглеждане. Намаляването на сумата на 1950 лв. е резултат на приетото от съда съпричиняване от страна на ищеца, по който въпрос жалбоподателят не твърди и не сочи основания за допускане на касация. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, което първоинстанционният и въззивният съд са определили на сумата 100 000 лв.. Касационният съд счита, че разрешеният от въззивния съд, въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди не се отклонява от точното прилагане на закона и не налага развитие на правото. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД въвежда справедливостта като материалноправно основание за размера на обезщетението и в случая решаващият съд е преценявал всички фактически обстоятелства по делото свързани с увреждането на ищеца, описал е констатациите си за естеството на нараняванията, трайните последици, възникналите усложнения, изживените и продължаващи болки и страдания и на тази база е формирал извода си за крайния размер на обезщетението от 100 000 лв. По приложението на чл. 52 ЗЗД има дългогодишна съдебна практика, не се налага ново развитие на правната уредба, защото общото понятие „справедливост” включва както самостоятелна преценка на всеки отделен случай, така и съобразяване с актуалните жизнени стандарти към момента на увреждането.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09. 12. 2010 г., поправено с решение от 08. 12. 2011 г., по гр. д. № 464/2010 г. на Апелативен съд – Варна по жалбата на А. В. от [населено място], област Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: