О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1259
София, 27.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1485/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. П. и В. Г. П. чрез техния пълномощник адв. Н. Т. против решение № 772 от 11.06.2010 г., поправено с решение № 1075 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 581/2010 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, както и за неправилност на същото поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените материалноправни и процесуалноправни въпроси.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация В. Т. Ж. изразява становище, че липсват сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 253 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 6438/05 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на В. Г. П. и В. П. П., че Василка Т. Ж. е собственик на реална част от недвижим имот, представляващ имот пл.№ 2005 по плана на новообразуваните имоти на с.о. “Р.”, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. ”Р.”, с площ 451 кв.м, и ответниците са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на ищцата владението върху този имот, като е обезсилен нотариален акт № 58, т.ІІ, дело № 258/03 г. на нотариус Р. Т., с който е признато правото на собственост на И. Т. И. и П. С. И. върху място с площ 499 кв.м, съставляващо имот пл.№ 2005 , ведно с построената върху него сграда. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ с представеното по делото решение № 521 от 19.06.1998 г. на ПК- В., с което на наследниците на Т. П. Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ 9.118 дка, находяща се в терен по § 4 в Г., м. ”К. гечит”, представляваща имот стар № 86 по плана на старите имотни граници. Реална част от 451 кв.м. от този имот е включена в границите на имот пл.№ 2005, който се владее от ответниците. Същите са закупили имота с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 68, т. ІІ, дело № 268/05 на нотариус Р. Т., от И. Т. И. и П. С. И.. Въззивният съд е приел, че договорът за продажба не е произвел вещнопрехвърлително действие, тъй като праводателите не са били собственици на имота. Изводът е обоснован с това, че продавачите не са придобили валидно право на собственост върху този имот по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е идентичен с предоставения за ползуване на И. И. с протокол № 9/130-4-4 от 26.07.1988 г. на ИК на ОНС- В. и в него към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не е била изградена постройка, отговаряща на изискванията на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ.
Първият въпрос, по който се иска да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е от кой момент се счита, че е завършена процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи в хипотезата на чл. 4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ с оглед различните редакции на закона. В случая решението на ПК – В., на което ищцата е основала претендираното право, е издадено на 19.06.1998 г., поради което наличието на основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване следва да се преценява с оглед съдебната практика по приложението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, касаещо редакцията на разпоредбата към този момент. Подобна хипотеза е разгледана в представеното решение № 1156 от 08.10.2008 г. по гр.д. № 5181/07 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението от 30.07.1999 г., с решението на поземлената комисия се възстановява правото на собственост върху земеделски земи при условията на § 4-4л, което означава, че е необходимо да е налице влязъл в сила кадастрален план, изработен и одобрен съгласно § 4к, ал.3 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй като по делото не е била представена скица от такъв план, касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от въззивния съд с указание да се изследва дали и кога е бил одобрен кадастрален план на съответната местност за предоставените за ползуване от граждани земи, съдържащ и границите на имотите на бившите собственици. По настоящото дело този въпрос е бил изяснен от представените писмени доказателства и от заключенията на изслушаните съдебно- технически експертизи- кадастрален план, съдържащ границите на бившите имоти и на предоставените за ползуване на граждани, е бил одобрен през 1996 г. и съобразно данните по него в решението на поземлената комисия е индивидуализиран възстановеният на ищцата имот, като е посочен кадастралния номер на стария имот и номерата на попадащите върху него имоти и части от имоти, предоставени на ползватели. Поради това приетото от въззивния съд, че в решението на ПК от 19.06.1998 г. процесният имот е надлежно индивидуализиран и че процедурата по неговото възстановяване е приключила, не противоречи на приетото в горепосоченото решение на ВКС. останалите представени решение са неотносими към разглежданата хипотеза, тъй като съдържат произнасяне относно реда за възстановяване на собствеността съгласно други редакции на закона.
Основателно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следващия материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на разпоредбата на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с ТР № 2/2011 г. на ВКС, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по третия въпрос, свързан с допустимостта и предмета на установителните искове по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като той е извън предмета на спора – по делото нито са били наведени твърдения за пороци при предоставяне правото на ползуване на праводателя на касаторите И. И., нито въззивният съд е обсъждал този въпрос.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 772 от 11.06.2010 г., поправено с решение № 1075 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 581/2010 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представят доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: