О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1259
София, 12.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10.ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1180 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. Ц. против решение № 221 от 14.04.2009г., постановено по гр.д. № 449/2008г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 27/15.02.2008г. по гр.д. № 2182/2005г. на Плевенски РС. С последното е изнесен на публична продан допуснатият до делба между касаторката, В. П. Т. и Д. при квоти по ? ид.ч. за първите две и 1/2 ид.ч. за държавата недвижим имот: втория етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. “. № 21, построена в УПИ ХV-6500 стр. кв. 68, ведно с прилежащото му мазе в югоизточната част на сутерена и ? ид.ч. от тавана на сградата и от дворното место с площ 280 кв.м.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че касаторката не е заявила в срока по чл. 288, ал.5 от ГПК /отм/ претенция за възлагане на имота. Съдът е намерил че първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение на чл. 107, ал.2 от ГПК /отм/, като не е уважила молбата на П. Ц. от 15.11.2007г. за отлагане на делото в с.з. на 06.02..2007г. – първо след допускане на делбата, защото не е имало доказателства, че и пълномощникът й адв. Д е бил възпрепятстван, а от него пълномощията към този момент не са били оттеглени.
В касационната жалба се навеждат доводи за нарушение на принципа на равнопоставеност между страните, тъй като П. Ц. е заявила, че няма адвокат и въпреки, че не е оттеглила пълномощията от него към тази дата, счита, че съдът е бил длъжен да отложи делото за да й назначи най-малко служебен пълномощник.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, като се излага съображение, че в съдебната практика въпросът, следва ли да се отложи делото, когато страната е болна, а пълномощника й не се явява по неизвестни за страната причини, се разрешава противоречиво. За наведеното основание за допускане не се прилагат доказателства.
Ответниците по касация В. П. Т. и Д. ч. М. на регионалното развитие и благоустройството не взема становище
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос е свързан с предмета на спора и определя косвено способа, по който може да се извърши делбата. Разрешаването на въпроса по приложението на чл. 107, ал.2 от ГПК е станало в съответствие с трайната съдебна практика.
Нормата на чл. 107, ал.2 от ГПК /отм/ изискваше, за да се отложи делото кумулативно да са възпрепятствани да се явят както страната, така и пълномощника й. Към датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата, касаторката е била болна, нуждаела се е от “постелен режим” и това е съставлявало за нея препятствие да се яви. Не са представени доказателства обаче за препятствие пълномощникът й адв. Д да се яви в това съдебно заседание. Към датата на провеждането му – 06.02.2007г. пълномощията от него не са били оттеглени. Изявлението на касаторката, че няма адвокат не е достатъчно, за да се приеме противното. Съгласно чл. 23 от ГПК /отм/, по който се разглежда делото, съгласно пар.2, ал.3 от ГПК, оттеглянето на пълномощното не спира разглеждането на делото. Едва с молба от 25.11.2008г. във възивното производство, касаторката е заявила оттегляне на пълномощията от адв. Д това оттегляне има действие за напред. Мотивите, изложени от въззивния съд са в същия смисъл и са съобразени с трайно установената практика по чл. 107, ал.2 от ГПК. Твърдението на касаторката за наличие на противоречива съдебна практика по чл. 107, ал.2 от ГПК /отм/ е недоказано, поради което не е налице наведеното основание за допускане до касация – 280, ал.1 т.2 от ГПК. Затова възивното решение не следва да се допуска до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 221 от 14.04.2009г., постановено по гр.д. № 449/2008г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. А. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: