О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
ГР. София, 01.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.01.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6301/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. З. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №638/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, след обезсилване на първоинстанционното решение по делото, е прекратено производството по заведените от касатора срещу В. К. и К. З. искове по чл. 26, ал.1 и 2 от ЗЗД, за признаване нищожността на сключения между ответниците договор, с който втората ответница прехвърлила на първата своята ид.ч. от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради противоречие с добрите нрави и поради привидност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ТР №1/2004 г. по въпросите: има ли правен интерес сънаследник да атакува нищожен акт на сънаследника му на разпореждане с част от съсобствената вещ; допустими ли са двата иска по чл.26 от ЗЗД и допустимо ли е решението на районния съд, който се е произнесъл по тях / с отхвърлянето им/.
ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването не се установява: ищецът / касатор сега/ не е предявил иск по чл.76 ЗН, за който се отнася ТР №1/2004 г. За това е възразил и ответникът по иска и жалбата. В ТР №1/04 г. е разяснено, че актът на разпореждане по чл.76 ЗН е относително недействителен и на недействителността му могат да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост само сънаследници, които не са се разпоредили с дела си. Същото е прието и в практиката по чл.274, ал.3 ГПК, която е с ръководен характер – ТР №2/23.09.11 г. ОСГТК, напр. опр. по ч.гр.д. №5496/15 г. на трето г.о. и опр. по ч.гр.д. №41/10 г. на първо г.о. на ВКС.
В общия случай, когато се претендира нищожност на договора на осн. по чл.26 ЗЗД, както е по настоящото дело, ищецът следва да обоснове правния си интерес от иска. В практиката на ВКС по ГПК, отм. – напр. р. по гр.д. №1022/08 г. на второ г.о. и по чл.290 ГПК – цитиранато от въззивния съд и от ответника по жалба р. по гр.д. №1331/10 г. на второ г.о., трайно се приема, че за да е налице правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Като трето на договора лице ищецът би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права. За оспорващия сделката съсобственик на имота, който не е страна по нея /такъв е и ищецът по настоящото дело/ не е налице правен интерес да иска прогласяването й за нищожна с твърдението, че са налице основания по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД, както е приел и въззивният съд.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за водене на иска – р. по гр.д. №1611/08 г. на първо г.о. на ВКС. Постановеното при отсъствието й решение / в случая на първоинст. съд/ е недопустимо, както е прието в обжалваното въззивно решение.
Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №638/15 г. от 12.10.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: