О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
[населено място], 01.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 116/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма], чрез управителя му А. И. Г., против въззивното определение от 10.11.2008 год. по ч. гр. д. № 4578/2008 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение предходната частна жалба на дружеството против определението от 13.10.2008 год. по гр. д. № 17251/2007 год. на Софийския районен съд, с което е върната частната му жалба срещу определение от 14.07.2008 год. по същото дело, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 417 ГПК /отм./ за спиране на изпълнително дело № 133/2007 год. на ЧСИ Л. М., рег. № 785.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение с молба за отмяната му. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставяйки процесуалноправните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл: законни ли са действията на пълномощника след оттегляне на пълномощието и неуведомяването на съда от пълномощника за оттегленото му пълномощно може ли да влече вредни последици за доверителя. Значението на така поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото не е обосновано с излагане на съображения.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срок, от страна по делото и е насочена против акт на въззивния съд, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Поради това и същата е процесуално допустима.
Преди произнасянето й по същество, касационният съд следва да се произнесе по въпроса за наличие на основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, поддържано от касатора. За да потвърди обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд, с което е върната подадената от дружеството частна жалба против определението от 14.07.2008 год. по гр. д. № 17251/2007 год. на Софийския районен съд, въззивният съд приел, че частната жалба е подадена след изтичането на срока за обжалване на първоинстанционното определение, поради което и правилно е върната. Приел, че съобщението за постановеното на 14.07.2008 год. определение е получено от пълномощника на дружеството, адв. Ем. П. на 25.08.2008 год., поради което и последващото уведомяване за оттегляне на пълномощията й по делото е ирелеватно за редовността на съобщението, съгласно чл. 23, изр. 2 ГПК /отм./. Поради това и подадената на 29.09.2008 год. частна жалба е извън срока за обжалване на определението, изтекъл на 1.09.2008 год.
Следователно, въззивният съд е приел за редовно съобщаването на определението на пълномощника на дружеството, като от датата на получаването му е започнал да тече срока за обжалването му, а относно оттеглянето на пълномощията му от доверителя е зачел уведомяването на съда за това, което е след изтичането на горния срок. Поради това и поставените от касатора в изложението му процесуалноправни въпроси, макар и релевантни за изхода на делото, не могат да обосноват наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като липсват изложени каквито и да било съображения за значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът не сочи в какъв аспект счита, че произнасянето на касационната инстанция по тези въпроси ще допринесе до създаване на практика по прилагането на разпоредбите на закона, извън изработената такава по приложението на процесуалния закон, които разпоредби освен това не са неясни, непълни или противоречиви, за да се обоснове наличието на това основание, с оглед дадените в тази връзка разяснения в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Ц. на основанието на закона не е достатъчно да обоснове наличието му, поради което и следва извода, че поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Поради това и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, с оглед на което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1400 от 10.11.2008 год. по ч. гр. д. № 4578/2008 год. на Софийски градски съд, по подадената частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: