О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 1.07.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.4401 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р България срещу въззивно решение № 474 от 15.07.2008 год. по гр.д. № 529/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отменено решението на Пазарджишкия районен съд от 21.03.2008 г. по гр.д. № 2191/2007 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. П. срещу Прокуратура на Р България иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 1200 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и в тази част е постановено ново, с което прокуратурата е осъдена да заплати посочената сума.
Постъпила е касационна жалба и от Областна дирекция “П” гр. П. срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решението на Пазарджишкия районен съд от 21.03.2008 г. по гр.д. № 2191/2007 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. П. срещу Областна дирекция “П” гр. П. иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 1000 лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и в тази част е постановено ново, с което дирекцията е осъдена да заплати посочената сума.
По касационната жалба на Прокуратура на Р България:
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Същественият материалноправен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Според жалбоподателя така определеният размер не е съобразен с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Ответникът Д. А. П. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу решение на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, че обжалваемия интерес е над 1000 лв., намира че същата е допустима.
Изложеното по допускане на касационно обжалване поставя съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, за всеки конкретен случай. Точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като болките и страданията на всеки пострадал са индивидуални. В този смисъл не е налице противоречива практика на Върховния касационен съд по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, която следва да бъде изоставена от съда, тъй като в постоянната си практика Върховният касационен съд приема, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобразяват фактите и обстоятелствата по конкретното дело. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
В изложението е поставен и въпроса за приложението на чл.81 ГПК, когато страната не е представила в срока по чл.80 ГПК списък на разноските, който е от значение за точното прилагане на закона.
Поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, но е неотносим за настоящия случай, тъй като производството пред въззивния съд е разгледано по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 15.07.2008 год. по гр.д. № 529/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд .
По касационната жалба на Областна дирекция “П” гр. П.
Областна дирекция “П” гр. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решението на Пазарджишкия районен съд от 21.03.2008 г. по гр.д. № 2191/2007 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. П. срещу Областна дирекция “П” гр. П. иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 1000 лв. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и в тази част е постановено ново, с което дирекцията е осъдена да заплати посочената сума.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение в обжалваната част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящия случай обжалваемият интерес е 1000 лв., т.е. под определения в закона размер за допустимост на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивна инстанция с предмет парично вземане, и с обжалваем интерес до 1 000 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 15.07.2008 год. по гр.д. № 529/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд, по подадена от Прокуратура на Р България въззивна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Областна дирекция “П” гр. П., касационна жалба срещу въззивно решение № 474 от 15.07.2008 год. по гр.д. № 529/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението в частта, с която касационната жалба на Областна дирекция “П” гр. П. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :