Определение №126 от 10.7.2018 по ч.пр. дело №1524/1524 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 126

София, 10.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1524/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 248 ГПК.
Подадена е частна жалба от Л. Г. Т. чрез нейния пълномощник адв. П. З. против определение № 51 от 04.01.2018 г. по в.гр.д. № 331/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на Л. Т. за изменение на решение № 3943 от 21.07.2017 г. по гр.д. № 331/2017 г. в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че не дължи заплащане на разноски за прекратяване на делото, тъй като въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от нея въззивна жалба, но не е постановил прекратяване на делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 3943 от 21.07.2017 г. по в.гр.д. № 331/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес въззивната жалба, подадена от Л. Г. Т. против решение № 1754 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 203/2016 г. на Районен съд – Благоевград, потвърдено е същото решение в частта, с която е прието за установено по отношение на К. К. И., че Г. Н. Л. не е собственик на 1/2 ид. част от сграда с идентификатор 04279.626.40.35 по КК на [населено място], и на основание чл. 78, ал.1 ГПК Г. Н. Л. и Л. Г. Т. са осъдени да заплатят на К. К. И. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 400 лв.
За да остави без уважение молбата на Л. Т. за изменение на решението в частта за разноските, съдът е приел, че съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, щом е получил препис от въззивната жалба и е направил разноски за адвокатско възнаграждение, за да подаде отговор, въззиваемият има право на разноски, независимо на какво основание делото е прекратено.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Правилото е, че разноските се понасят от страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. Така, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, когато искът е уважен, ответникът дължи на ищеца заплатените от последния такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. При отхвърляне на иска, при прекратяване на делото, както и когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца- чл. 78, ал.2, 3 и 4 ГПК.
Разпоредбите на чл. 78 ГПК намират съответно приложение във въззивното и в касационното производство. Оставянето на жалбата без разглеждане е равнозначно на прекратяване на производството по делото пред съответната инстанция, тъй като прегражда възможността спорът да приключи с постановяване на решение по съществото на спора. Затова когато въззивната /или касационната/ жалба се оставя без разглеждане като процесуално недопустима, отговорността за разноски се възлага върху жалбоподателя на основание чл. 78, ал.4 ГПК. В този смисъл доводът в частната жалба, че не са били налице предпоставките на чл. 78, ал.4 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответната страна във въззивното производство, поради това, че съдът само е оставил въззивната жалба на Л. Т. без разглеждане, но не е прекратил производството по делото, е неоснователен.
Останалите доводи, изложени в частната жалба, са неотносими към предмета на обжалваното определение. Те касаят предходно определение на въззивния съд от 29.09.2017 г., с което молбата на Л. Т. за изменение на решението в частта за разноските е била оставена без разглеждане както просрочена. Същото е било обжалвано от Л. Т. с частна жалба и е отменено от Софийски апелативен съд с определение № 3804 от 21.11.2017 г. по ч.гр.д. № 5727/2017 г.
По тези съображения обжалвано определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 51 от 04.01.2018 г. по в.гр.д. № 331/2017 г. на Окръжен съд- Благоевград.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top