2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 11.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове : Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 565/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 281 от 07.11.2013 г. по гр. д. № 6636/2013 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на IІ-ро г. о., оставил без разглеждане касационна жалба вх. № 4034 от 28.06.2013 г. на Й. К. Д. срещу въззивното решение № 112 от 29.04.2013 г. по в. гр. д. № 405/2012 г. на Пернишкия окръжен съд и прекратил производството по делото.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касатора с искане то да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по частната жалба Ел. Г. И., Л. К. П., С. Г. К., Общината [населено място] и [фирма] с. гр. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С въззивното решение, предмет на касация, е потвърдено решение № 71 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 6074/2011 г. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот. Съобразно представеното в първоинстанционното производство удостоверение /л. 82/, данъчната оценка на парцел X-общински от кв. 67 по действащия регулационен план на [населено място] е 1933.50 лева за имот с площ 926 кв. м. и 1486.70 лева – за имот с площ 712 кв. м. При тези данни съставът на ВКС, ІІ-ро г. о., приел, че цената на исковете е под законоустановения минимум от 5 000 лева и подадената касационна жалба е недопустима.
Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Направеният извод по приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2010 г., е обоснован от данните по делото за цената на всеки един от предявените обективно съединени искове под минималния размер от 5 000 лева, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Правилно предходният състав на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о., е приел, че релевантна в случая е данъчната оценка, представена в първоинстанционното производство. Изводът се налага от изричната регламентация в чл. 70, ал. 1 и 2 ГПК относно начина и крайния момент, до който въпросът за цената на иска може да се повдига. Така определената цена е меродавна и при прецената за допустимост на касационното обжалване съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК. Затова неоснователен е изтъкнатият от касатора довод, че определянето на цената на исковете значително предхожда образуването на касационното производство.
На следващо място според касатора изключението на чл. 280, ал. 2 ГПК е неприложимо когато въззивното решение е нищожно или недопустимо – пороци, за които касационната инстанция следи и служебно. И тъй като в случая са въведени оплаквания за недопустимост, неправилно било прието, че обжалваното решение не подлежи на касационно обжалване. Този довод също е неоснователен, защото законодателно изключени от касационен контрол са всички въззивни решения с цена на иска под посочената в ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, без оглед вида порок, от който според касатора решението е засегнато.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 281 от 07.11.2013 г. по гр. д. № 6636/2013 г. на Върховния касационен съд на РБ, IІ-ро г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: