О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№126
София, 11.03.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4211 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Индиго агрис“ ООД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат Д. Й. против решение № 82 от 6.07.2018 г., постановено по гр.д. № 53 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение № 262 от 22.01.2018 г. по гр.д. № 838/2016 г. на Районен съд-Попово за уважаване на предявения от Й. Т. Й. и В. Т. Й. против „Индиго агрис“ ООД, гр. Варна ревандикационен иск по отношение на пет ниви в землището на [населено място], съставляващи съответно имот № ** в м.“С.“, № ** в м.“Т.“, № ** в м.“Д.“, № ** в м.“С.“ и № ** в м.“А.“.
Й. Т. Й. и В. Т. Й. са подали чрез пълномощника си адвокат Н. В. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Й. Т. Й. и В. Т. Й. са основали предявения ревандикационен иск на твърденията, че процесните имоти са тяхна собственост, получени по наследство от майка им (придобила ги въз основа на влезли в сила решения на ОСЗ и подписани между съсобствениците договори за доброволна делба, за което през 1999 г. се е снабдила с констативни нот.актове за собственост на тези земи), а ответникът ги владее без правно основание, тъй като праводателят му по прехвърлителната сделка прокупко-продажба с нот.акт от 27.06.2013 г. на нотариус рег. № * не е собственик на земите. Ответникът е оспорил иска, като е възразил, че неговият праводател М. Н. е придобил имотите по давност, като оспорва, че е осъществена реституционна процедура в полза на ищците, тъй като голяма част от документите в реституционните преписки не са подписани, а и не е установена идентичност между възстановените и процесните имоти.
При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства и е направил извод, че от същите, в това число приложеното протоколно определение по гр.д.№ 234/1992 г. на ПРС, както и от посочените към нот.актове приложения, се установява по безспорен начин идентичността на имотите, претендирани от ищците с тези, възстановени по преписките на ОСЗ П. и описани в нотариалните актове, а при извършения косвен съдебен контрол – че се касае до валидни административни актове на ОСЗ, издадени от компетентен орган, в рамките на определената му от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ компетентност. Именно поради извършената доброволна делба въз основа на проект за делба на имотите, собствеността върху които е възстановена по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ с решенията на ОЗС-П., съществува и различие между номерата и площта на възстановените имоти (съответно на П. Д. П. и С. Д. П.) в решенията на ОСЗ и в нот.актове – видно от съпоставката на нот.акт № * от *** г. и Решение № 021/18.07.1994 г. по преписка № *-*/*** г., от възстановената нива от 17.799 дка, м. „С.“ –имот **, наследодателката на ищците е призната за собственик по наследство и делба на новообразувания при делбата имот ** от 11,649 дка., като в същия смисъл са и изводите при съпоставката на описаните в нот.акт № */*** г. и в Решение № 021/18.07.1994 г. по преписка № */*** г. зем.земи, възстановени на наследници на общия наследодател П. Д. П. – дядо на наследодателката на ищците по бащина линия (четиримата наследници, като деца на сина и дъщерята на общия наследодател притежават по ?, на която отговаря и площта на всяка една от нивите, описани в нот.акт № */* г., със съответни номера, след проекта за делба на имоти **, **, ** и **, които имоти са предмет на възстановяване с Решение № 021/18.07.1994 г. по преписка № *-*/***г. и ливада от 1,999 дка в м. „Б. чешма“, имот **).
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1) задължително ли е по ревандикационен иск да бъдат идентифицирани и индивидуализирани спорните имоти посредством съдебно техническа експертиза /с графичното им изображение/ в процеса или е допустимо съдът да стори това на база анализ на представени други доказателства, вкл. и косвени, при наличието на данни по делото, че същите са претърпели промени на граници и площ с годините;
2) следва ли да бъдат обсъдени всички възражения, направени във въззивната жалба в мотивите на съдебния акт;
3) липсата на подписи в документи, съдържащи се в преписки на ПК, представляващи част от реституционна процедура по ЗСПЗЗ, опорочава ли нейното реализиране в пълен обем и в каква степен.
По първия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 75 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 6599/2014 г., II г.о., решение № 201 от 8.11.2016 г. по гр.д. № 2212/2016 г., I г.о. и решение № 595 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 1333/2009 г., I г.о., според която се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема чрез описание на границите и площта й, като се твърди, че тази практика е относима и по настоящото дело предвид различията в номерата и площта на процесните имоти, изменяли се с годините.
Соченото противоречие не е налице. Посоченото от касатора тълкуване е дадено в първите две решения на ВКС, но при преценка редовност на искова молба и е неотносимо в настоящия случай, в който поставения въпрос е свързан с тезата за неоснователност на иска, поради неустановена идентичност на възстановените по ЗСПЗЗ имоти и описаните в исковата молба имоти, а същевременно липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка редовността на исковата молба и съответно допустимостта на атакуваното решение, тъй като процесните имоти са индивидуализирани съобразно белезите им по картата на възстановената собственост. Третото от посочените решения на ВКС не дава разрешение на поставения въпрос, доколкото даденото тълкуване е по въпроса има ли конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя решението на ПК /сега ОСЗ/, към което не е приложена заверена скица на имота, който се възстановява.
По втория и третия въпрос касаторът поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 360 от 23.01.2013 г. по гр.д. № 596/2011 г., I г.о. и решение № 7 от 8.02.2012 г. по гр.д. № 510/2011 г., II г.о. Въпросите са обосновани с тезата на касаторите, че въззивният съд бланкетно е заявил, че е извършил косвен съдебен контрол, но на практика такъв изобщо не е правен, предвид липсата на обсъждане на довода, че част от документите в реституционната преписка не са подписани, а неподписаният акт е недовършен.
Въпросите са неотносими към данните по делото. При осъществяване на косвен съдебен контрол съдът преценява наличието не на всички елементи от съответния реституционен състав, а само тези, оспорени от страната, на която се противопоставят реституционни права. В случая ответното дружество не е уточнило кои документи не са подписани, а същевременно съдържащото се в реституционната преписка решение № 021/18.07.1994 г. по преписка № *-*/*** г., с което е настъпил реституционния ефект, носи подписите на председателя, секретаря и членовете на ПК.
Поради изложените съображения липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и касационното обжалване не следва да се допусне.
Касаторът следва да възстанови на Й. Т. Й. и В. Т. Й. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 150.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. В..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 6.07.2018 г., постановено по гр.д. № 53 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Търговище.
ОСЪЖДА „“Индиго агрис“ ООД, ЕИК 202243476, седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к.“Св.св. К. и Е.“, [улица], ап.4, съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.7, ет.1, адвокат Д. Й. да заплати на Й. Т. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1, ап.2 и В. Т. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] двамата с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.1, ап.2 разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: