О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр.София, 12.09. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3268 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство e по чл. 307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба вх. № 5097932 от 06.06.2019 г., подадена от Н. Р. Н. като майка и законен представител на В. В. Т., чрез пълномощник адв. В. В., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 2053 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 14060/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 11.06.2012г. по гр.д. № 31205/2008г. на Софийски районен съд относно квотите на съделителите в допуснатите до делба имоти и е постановено друго, с което е намалено на основание чл. 30 ЗН завещателното разпореждане, извършено от М. И. Т., починала на 07.12.2007г., в полза на В. Т. Т. относно 4/6 ид.ч. от апартамент № 7 и гаражна клетка № 23 в [населено място], [улица] със сумата 33 649,62лв., като е възстановена запазената част на И. Т. Т. от наследството на М. И. Т. в размер на посочената сума 33649,62лв. и са определени следните квоти на съделителите в двата имота: 0.634% за В. В. Т. и 0,366% за И. Т. Т..
Поддържаните основания за отмяна са две. Първото е по чл.303, ал.1, т. 2 ГПК с твърдения, че решението е неправилно, тъй като е постановено по въззивна жалба, подадена след изтичане срока за обжалване и след влизане в сила на първоинстанционното решение.
Второто основание е по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК с твърдение, че влязлото в сила решение № 2053 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 14060/2012 г. на Софийски градски съд противоречи на първоинстанционното решение по същия спор – решение от 11.06.2012г. по гр. д. № 31205/2008 г. на Софийски районен съд, за което се твърди, че е влязло в сила.
Ответниците по молбата З. Ц. Т. и А. И. Т. я намират за подадена извън сроковете по чл.305, ал.1, т. 2 и 4 ГПК.
При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на II г.о., намира същата за недопустима.
Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и упражнено в рамките за предвидените в закона срокове. Молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение, тъй като те са предмет на разглеждане при въззивно или касационно обжалване, но не и в специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно указанията в т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Посоченото от молителката основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Молителката се е позовала на тази законова норма, но не е изложила никакви обстоятелства и факти, които да могат да бъдат подведени под хипотезата й. Твърдението, че решението е постановено по въззивна жалба, подадена след влизане в сила на решението на районния съд, който факт се установява от печата, поставен след диспозитива на първоинстанционния акт, не запълва нито една от хипотезите на чл.303, ал.1, т.2 ГПК /впрочем въззивната жалба е приета за подадена в срок, считано от датата на получаване на съобщението от обжалващата страна съгласно чл. 259, ал.1 ГПК/.
Второто визирано основание – по чл. 303, ал.1,т.4 ГПК изисква да са налице две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Такова противоречие между първоинстанционното и въззивното решение, постановени в рамките на един правен спор, не може да съществува. С въззивното решение е отменено първоинстанционното, така че то не е влязло в сила.
Отделно, решението на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 05.01.2017г. /когато е постановено определението на Върховния касационен съд, Първо г.о., за недопускане на касационно обжалване/ и подадената на 06.06.2019 г. молба за отмяна е след изтичането на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК.
Въз основа на изложеното молбата за отмяна е недопустима за разглеждане и на двете посочени основания.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 5097932 от 06.06.2019 г., подадена от Н. Р. Н. като майка и законен представител на В. В. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 2053 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 14060/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: