О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
Гр.С., 15.02.2017
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3951 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. А. срещу решение №.2245/17.03.16 по г.д.№.3847/15, на Софийски градски съд, ГО, ІІІГс. – с което е отменено реш.№.6163/29.07.15 по г.д.№.15513/13 на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68с., за уважаване на предявените от касатора искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и те са отхвърлени.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за неоснователни, тъй като трудовото правоотношение с ищеца – изпълнявал длъжност „инженер системи за техническа сигурност”, е било прекратено законосъобразно. Приел е, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е надлежно мотивирана и отговаря на изискванията на чл.195 КТ – съдържа информация относно нарушителя, нарушението и кога е извършено. От текста й е видно, че наказанието е наложено за неизпълнение на задължението да се информира прекия ръководител за констатирани през м.08.12 проблеми с противопожарното оборудване; за непредприети мерки за отстраняване на констатираната неизправност в периода 08.12-12.10.12; за неуведомяване на прекия ръководител през периода 8.10.12-12.10.12 за възникнала на 7.10.12 неизправност в противопожарната система и неосигурена подмяна на празна бутилка, заради което се е активирала аларма на противопожарната система. Ясно и конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението – а именно – че нарушенията касаят обект ”Офис сграда I.”, находяща се в [населено място],[жк], [улица].8. От друга страна, доколкото изискването за мотивираност е свързано с възможността да се осъществи преценка дали по отношение на конкретното нарушение не е наложено и друго наказание, спазени ли са сроковете по чл.194 КТ, както и за да се осигури възможност на работника за защита в хода на съдебно производство по оспорване на заповедта, то в случая, видно от дадените писмени обяснения и от исковата молба, работникът е разбрал какви нарушения са му били вменени във вина и е изложил подробни възражения във връзка с всяко от тях. Спазена е била както процедурата по чл.193 КТ – предвид дадените подробни писмени обяснения по всяко от нарушенията, така и изискванията на чл.194 КТ за налагане дисциплинарното наказание в двумесечен срок от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Тежестта на наказанието е съответна на това на нарушението предвид разпоредбата на чл.189 КТ. Посочено е, че когато длъжността сочи на оказано от работодателя по-високо доверие и е свързана с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, изискванията към поведението на работника са завишени. Трудовите функции, свързани със задължения за опазване сигурността на живота и здравето на хора или сериозни материални блага сочат на оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява тежко дисциплинарно нарушение. В случая изпълняваната трудова функция, свързана с противопожарна безопасност на няколко обекта на работодателя, води до изключително завишени изисквания към стриктното изпълнение на трудовите задъжения /реш.№.167/14.05.13 по г.д.№.1102/12, ІV ГО на ВКС/. Макар в действителност да не са настъпили реални вреди от неизпълнението на трудовите задължения от страна на работника, поставянето в риск на човешки живот и здраве, както и на значителна материални блага на работодателя, е достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение-а видно от обясненията на работника, той е съзнавал, че извършва нарушения на възложените му от прекия ръководител ангажименти. Същевременно работникът не е предявил претенцията на работодателя по отношение на неподмяна на елементи от противопожарната система, както и не е уведомил своевременно прекия си ръководител за създалата се ситуация – като по този начин е увредил интересите на работодателя си – доколкото той има възможност да претендира обезщетение от дружеството, осъществяващо поддръжка на противопожарната техника, за несвоевременното отстраняване на констати
рани пропуски в системата за безопасност.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.112/7.05.15 по г.д.№.5348/14, ІІІ ГО, реш.№.373/23.07.14 по г.д.№.3003/13, ІV ГО на ВКС, реш.№.16/28.01.16 по г.д.№.3381/15, ІV ГО, реш.№.102/12.03.14 по г.д.№.5501/13, ІV ГО/ по следните въпроси: 1. ”Налице ли е неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл.187 т.3 съответно т.7 предвид конкретните задължения, заложени в длъжностната характеристика на уволненото лице, в светлината на конкретния казус?”; 2. „Достатъчно ли е в заповедта за дисциплинарно наказание да е посочена датата на извършването на нарушението и мястото на извършване, за да може работникът да направи фактически изводи за конкретно извършеното нарушение, за което е наказан?”; 3.”Мотивирана ли е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195 ал.1 ГПК, ако изложените мотиви в нея не могат да удовлетворят възможността на наказания работник или служител да се защити?”; 4. „Достатъчно ли е в мотивите на изготвеното решение въззивният съд да посочи само доказаните и недоказаните факти и обстоятелства по делото и без да обясни какви са конкретните основания, да постанови решение, с което отменя първоинстанционното решение като неправилно?”.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая първият изведен въпрос не е общ и абстрактен – какъвто има предвид чл.280 ал.1 ГПК. Той е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по настоящото дело. На него може да се отговори едва с решение по съществото на правния спор, а не в настоящата предварителна фаза на селекция на касационните жалби. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият и третият въпрос са неотносими към изхода на спора. Те съдържат условие, каквото не е било прието за установено от въззивната инстанция. В. съд не е приемал, че е достатъчно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да съдържа само дата и място на извършване на нарушението, респективно че тя е мотивирана, ако изложените в нея мотиви не могат да удовлетворят възможността на наказания работник. Напротив, изрично е посочил, че заповедта отговаря на изискванията на чл.195 КТ и съдържа информация относно нарушителя, нарушението и кога е извършено. Отразил е и, че доколкото изискването за мотивираност е свързано с необходимостта да се осигури възможност на работника за защита в хода на съдебно произвоство по оспорване на заповедта, то в случая, видно от дадените писмени обяснения и от исковата молба, той ясно е разбрал какви нарушения са му били вменени във вина и е изложил подробни възражения във връзка с всяко от тях. При тези обстоятелства поставените въпроси са без значение за решаващата воля на съда и не биха могли да обосноват допускане до касационно обжалване.
Аналогичното важи и за четвъртия въпрос. В. съд не е приемал, че е достатъчно да посочи в решението си доказаните и недоказаните факти и обстоятелства, за да отмени първоинстанционното решение – без да посочи конкретните основания за отмяна. Напротив, съдът е изложил собствени фактически и правни изводи относно това защо приема, че заповедта е мотивирана, че е спазена процедурата по чл.193 КТ, че наказанието съответства на нарушението – поради което и, формирайки извод, че не са налице пороци, е отхвърлил иска за отмяна на уволнението. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускането до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2245/17.03.16 по г.д.№.3847/15, на Софийски градски съд, ГО, ІІІ Гс.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: