1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 18.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 424 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.второ ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 685 от 29.10.2014г. по ч.т.д.№ 3096/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същото дружество.
С обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че частната касационна жалба е подадена срещу определение на САС, с което след отмяна на определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение на предявения от [фирма] против Б. СТрой И.” иск чрез налагане на запор върху вземанията на ответника към трето лице при условията на парична гаранция от 5 000лв., е допуснато същото обезпечение на същия иск – чрез налагане на същата обезпечителна мярка, но при гаранция в размер на 25 000лв. Мотивирано е, че актът на въззивната инстанция по съществото си е потвърждаване на определението за допускане на обезпечението и произнасянето в този смисъл изключва възможността за касационното обжалване – не е налице нито една от хипотезите на чл.274,ал.3 ГПК с позоваване на задължителната съдебна практика- ТР 1/2010г. от 21.07.2010г. Обсъдено е, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.396,ал.2,изр.трето ГПК – относима само когато въззивният съд допуска обезпечението, след отмяна на отказа по молбата за налагането му.
С частната жалба се иска отмяна на определението по съображения, че с определението на САС е отменено определението на първоинстанционния съд и е допуснато обезпечение- т.е. налице е хипотезата на чл.396,ал.2, изр.трето ГПК.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор с който се иска потвърждаване на обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС, споделяйки изцяло подробно изложените правни аргументи в обжалвания акт, намира частната жалба за неоснователна.
Правно неиздържана е тезата, че произнасяйки се по частната жалба срещу определението по чл.389,ал.1 ГПК на първоинстанционния съд, с което обезпечението е било допуснато, и допускайки същата обезпечителна мярка, но при различна по размер парична гаранция, САС е постановил определение по смисъла на чл.396,ал.2, изр. трето ГПК, което да подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.396,ал.3,изр.трето следва да бъде тълкувана в логическата й връзка с текста на предходното изречение. С определението на въззивния съд е изменено само условието при което обезпечението се допуска – увеличен е размерът на паричната гаранция, а постановяването на отменителен диспозитив е с оглед обезсилване на вече издадената обезпечителна заповед – т.е. препятстване наличието на две обезпечителни заповеди, в които размерът на гаранцията е различен.
Разноски на насрещната страна не се присъждат, тъй като такива не са поискани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 685 от 29.10.2014г. по ч.т.д.№ 3096/2014г. на ІІ т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.