О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр.София, 18.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3216 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийския районен съд срещу решение № 884 от 15.04.2019 г. постановено по гр.д №5961 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, седми състав, с което е потвърдено решение № 5358 от 8.08.2018 г. по гр. д. № 9677 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд за осъждане на Софийския районен съд да заплати на Д. С. С.-В. 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото и на разглеждане на гр. д. № 32076/2013 г. в разумен срок, първоинстанционното решение е отменено в частта за отхвърляне на предявения иск над 3000 лв. до 6 000 лв. и е присъдена допълнително разликата от 3 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно и необосновано поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Трябва ли съдът при определяне на обезщетението по справедливост да се съобрази с предприетите мерки от съда по отношение на съдия от съответния районен съд във връзка с решаване на дела извън разумния срок?
Ответникът по касационната жалба Д. С. С.-В. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Прокуратурата на република България не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Д. С.-В. е изложила в исковата си молба до Софийския градски съд, че на 29.07.2013 г. е предявила пред Софийския районен съд срещу работодателя си „Български пощи“ ЕАД искове за отмяна на уволнението си, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането си без работа. След събиране на доказателствата на делото е бил даден ход по същество на 18.11.2013 г., но съдията от Софийския районен съд не е постановил решение повече от 44 месеца. Забавянето на съдебното производство и е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на вяра в правосъдието, потиснатост и депресия, трайна промяна на начина и на живот, чувство на безизходица и безпомощност. Затова е поискала да бъде осъден Софийският районен съд да и заплати обезщетение за тези вреди в размер на 30 000 лв.
В отговора на исковата молба Софийският районен съд е оспорил иска и е изтъкнал, че със заповед от 2016 г. административният ръководител е взел възможните мерки за предотвратяване забавянето на делата на състава, като е преразпределил част от тях.
Софийският градски съд е приел въз основа на събраните по делото свидетелски показания, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от забавяне на разглеждането и разрешаването на трудовия и спор. Предприетите мерки от ръководството на Софийския районен съд не са постигнали целения резултат- да се постанови решение по делото на ищцата, поради което този съд носи отговорност за неимуществените вреди. Затова е присъдил на ищцата 3 000 лв. обезщетение, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Софийският градски съд е присъдил още 3 000 лв. обезщетение. Посочил е, че прекомерната продължителност на производството е в резултат от поведението на длъжностни лица в Софийския районен съд. Натовареността на този съд не изключва отговорността за забавено разглеждане на делото, тъй като задължение на държавата е да организира правосъдната дейност по начин, позволяващ гражданите да получават ефективна и своевременна съдебна защита. Софийският районен съд в случая се явява процесуален субституент на държавата и неговата отговорност не може да бъде изключена поради бездействията на други длъжностни лица. Според въззивния съд забавянето на решението е толкова съществено, че на практика е отказана закрила от незаконно уволнение и засегнато правото на труд. За да увеличи размера на обезщетението, този съд е взел предвид възрастта на ищцата, за която с приближаването до пенсионна възраст се обезсмисля закрилата срещу незаконно уволнение и възстановяването и на предишната длъжност. Съдът е отбелязал, че бързината при решаване на трудови спорове е от съществено значение за ефективността на съдебната закрила предвид социалното значение на правото на труд.
При тези мотиви на въззивния съд и с оглед повдигнатото в отговора на исковата молба възражение за предприетата от административния ръководител на Софийския районен съд мярка против забавянето на делата на състава поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора. В разпоредбата на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ е предвидено, че при разглеждането на този иск се взема предвид поведението на компетентните органи, което в случая означава да се прецени дали заповедта на административния ръководител на съда може да изключи или намали отговорността на съда за неимуществени вреди. Съгласно общото правило на чл.81 от ЗЗД, приложимо според параграф 1 от ЗОДОВ, отговорността на длъжника се изключва, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В конкретния случай, както правилно са посочили съдилищата, длъжник е държавата, която трябва да осигури условия за своевременно правораздаване, а конкретният съд е само неин процесуален субституент. Затова мерките на административния ръководител, които сами по себе си също не са били достатъчно ефективни, не могат да освободят държавата от отговорност за бавното правораздаване. Държавата носи отговорност за непостигнатата цел- ефективно и бързо правосъдие, независимо какви мерки са били предприети от административния ръководител на съда, тъй като забавеното изпълнение не се дължи на непреодолима сила или случайно събитие.
Заповедта на административния ръководител не може да бъде и основание за намаляване на отговорността на съда, тъй като според чл.83, ал.1 от ЗЗД само допринасянето от страна на кредитора може да доведе за такова намаляване. Следователно даденият от въззивния съд отговор на въпроса на касатора съответства на ясните и ненуждаещи се от тълкуване правни норми на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.81 и чл.83 от ЗЗД, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на процесуалния представител на ответницата по касационната жалба 500 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 884 от 15.04.2019 г. постановено по гр.д №5961 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, седми състав.
ОСЪЖДА Софийския районен съд да заплати на адвокат Л. С. 500/петстотин/ лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: