4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
[населено място] ,19,02,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3395 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. против решение № 182 / 01.07.2014 год. по т.д.№ 308/2014 год. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 334 / 31.03.2014 год. по т.д.№ 1286 / 2012 год. на Варненски окръжен съд . Със същото е прекратено,на основание чл. 735 ал.1 т.2 ТЗ – поради изчерпване масата на несъстоятелността – производството по несъстоятелност на [фирма],постановено е заличаване на търговеца и прекратяване правомощията на синдика.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.621а ал.1 т.2 ТЗ,предвид неизискването служебно от съда на доказателства в подкрепа на изнесеното в заключителния доклад на синдика обстоятелство,относно липсата на имущество в масата на несъстоятелност на [фирма]. Позовава се и на неотчетено от въззивния съд противоречие между констатациите на синдика и представените от длъжника във въззивното производство доказателства за спорните плащания.Именно от представянето им във въззивното производство, независимо че е могло да се представят своевременно в производството пред съда по несъстоятелността, касатора обосновава и нарушение на чл.266 ал.3 ГПК.
Ответната страна – „ [улица] „Е. / в несъстоятелност / оспорва касационната жалба,с формалния довод за необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, както и с доводи по съществото на спора.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
В заключителният доклад синдикът на [фирма] в несъстоятелност е посочил липса на имущество в масата на несъстоятелността,подлежащо на осребряване, поради което и наличие на основание по чл.735 ал.1 т.2 ТЗ за прекратяване на производството.Във връзка с изрично възражение на касатора – Н.- относно липсата на доказателства за събрано от длъжника в несъстоятелност вземане от продажната цена по сключен договор за покупко-продажба на недвижими имот, материализиран в нот. акт № 47/ 2008 год. том ІІ , рег.№ 3137 нот. дело № 211 / 2008 год. на Нотариус М. Д., синдикът е отчел начина на разплащане от приобретателя [фирма] – по банков път / с посочване дати на частични погашения, съответна сума на погашение и упоменавайки банкова институция [фирма],без конкретизация дали се касае за банка на наредителя или на бенефициента /, както и на каса – с посочване размер на внесените суми,номер и дата на съответно издадения приходен касов ордер .Към отчета на синдика не са представени самите писмени документи,удостоверяващи плащането.На това основание Н. е обжалвала решението за прекратяване на производството по несъстоятелност,за което са налице всички останали,наред с отчет по реда на чл.733 т.1 ТЗ, предпоставки : доклад за извършено разпределение на сумите,събрани при осребряването и за останали неплатени вземания /чл.733 т.2 ТЗ/,заключително събрание на кредиторите от 18.03.2014 год. / чл.734 ТЗ/.Във въззивното производство длъжникът е представил писмени доказателства за отчетените от синдика плащания на спорната продажна цена,както и доказателство за последващото й влагане в погасяване на свое задължение – по същество покупната цена за същия имот,по сделката за придобиването му от предходния собственик. Платежните нареждания са адресирани до банката на платеца – [фирма] , но за плащания по сметка на банката на получателя – [фирма],изрично фигурираща в същите , противно на тезата на касатора,че е налице противоречие досежно банковата институция посочена в отчета на синдика и съобразно писмените доказателства . Във въззивното производство Н. е навела довод за симулативност на сделката,по силата на която [фирма] е придобила в собственост имота,с който последващо се е разпоредила в полза на [фирма].
За да потвърди първоинстанционното решение Варненски апелативен съд е приел, че достатъчен за преценка наличието на предпоставките по чл.735 ал.1 ТЗ е доклада на синдика по чл. 733 т.1 ТЗ .Отделно от това е коментирал и наличието на писмени доказателства в обосноваване неоснователност на тезата на Н. за наличие на несъбрано вземане на длъжника в несъстоятелност , в значителен размер. Отчел е наличието и на останалите предпоставки за постановяване решение за прекратяване на производството.В аспект на възражението за симулативност на придобивната за [фирма] сделка, въззивният съд е изложил съображението, че дори да би била доказана, правните последици не обосновават наличие на вземане на длъжника в несъстоятелност,а недължимост на цена,вероятно визирайки евикция на последващия приобретател с оглед непротивопоставимост на сделката на действителния собственик,в който случай длъжникът в несъстоятелност би дължал връщане заплатеното му от този приобретател.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал единствено въпроса – Следва ли съда по несъстоятелността, при наведени от кредитора доводи за наличие на активи в масата на несъстоятелността, да упражни правомощията си съгласно чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ и служебно да събере доказателства от значение за произнасянето му по този въпрос ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът не кореспондира с установимо нарушение на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ от въззивния съд. Напротив, именно в съответствие с чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ и необвързаност с преклузиите по чл.131 ГПК, предвид което и с предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК за допускане на доказателства във въззивна инстанция, съдът е приел представените едва във въззивното производство доказателства за получено от длъжника в несъстоятелност плащане на покупната цена по сделка с недвижим имот, с което е потвърдена истинността на констатациите на синдика в заключителния му отчет по чл.733 т.1 ТЗ досежно това обстоятелство. Въпросът не кореспондира и фактологично с процесуалната позиция на касатора в производството,доколкото извън твърдението за вероятно вземане на длъжника в несъстоятелност / опровергано от представени писмени доказателства, отделно от заявяването му и от синдика /,същият не твърди налично друго имущество,подлежащо на осребряване.Хипотетичната възможност за постановяване на решение за симулативност на придобивната за длъжника сделка, вкл. проведена спрямо последващия приобретател евикция на имота, не поражда като правна последица увеличение патримониума на дружеството в несъстоятелност . Отделно от това, според формираната до момента непротиворечивата съдебна практика, в задължение на съда по несъстоятелността в тази фаза на производството е да прецени дали съществува възможност за реално попълване на масата на несъстоятелността. Самото очакване да бъде открито някакво имущество или твърдение за имущество, неиндивидуализирано в достатъчна степен, вкл. по местонахождение и лице, в чието държане се намира , не е достатъчно да обоснове извод за продължаване на производството по несъстоятелност.Именно такава абстрактност на възможността за попълване масата на несъстоятелността,с оглед възраженията на касатора,е налице и в настоящия случай.
Следователно, въпросът не покрива характеристиката на правен, по смисъла на т.1 на ТР № 1/2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,като формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява и изискването за обоснован допълнителен селективен критерий,съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена, а и не е известна на настоящия състав противоречива съдебна практика по приложението на чл.735 ал.1 т.2 ТЗ,нито е обосновано основание за изменение на непротиворечивата такава с оглед промяна в законодателството или изменение на обществените отношения, нито самата норма е неясна, противоречива или непълна, за да би провокирала съдебна практика по тълкуването й в посочения от касатора аспект.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182/ 01.07.2014 год. по т.д.№ 308/2014 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: