О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 02.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1692/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Лоджикал Адванс Констракшън” ЕООД (н.) от с. Брестник, община Родопи, срещу решение №42 от 19.02.2019г., постановено по в.т.д.№674/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №537/05.07.2018г. по т.д.№1595/2017г. на Варненски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Оспорва се извода на съда, че „Лоджикал Адванс Констракшън” ЕООД не е материалноправно легитимиран да претендира процесните суми като се твърди, че вземанията на дружеството са резултат от развалянето на сключения на 02.12.2011г. предварителен договор с „Мосстрой-Варна” АД, във връзка с който касаторът е заплатил сума в общ размер от 6 934 000лв. по издадените от „Мосстрой – Варна” АД 40 бр. фактури. Твърди се, че липсват доказателства, че договорът за цесия от 15.08.2015г. е подписан от посочените в него лица, както и че по делото липсват данни цесионерът да е уведомил длъжника за цесията съобразно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД и уговорката в анекс №1 към договора за цесия. Излагат се доводи, че представените от третото лице-помагач на ответника „Инфинит уелт кепитъл” Инк. извлечения от електронната поща, не представляват доказателства за получено от длъжника уведомление за цесията. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения на основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ установителен иск с присъждане на направените по делото разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните два правни въпроса:
1. „При постановяване на решението си съдът следва ли да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК?”. Твърди се, че процесуалноправният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №120/04.04.2013г. по гр.д. №964/2012г. на ВКС, ІV г.о, т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и решение №204324/22.04.2010г. по гр.д.№1413/2009г. на ВКС, ІV г.о.
2. „Уведомлението за цесия поражда ли правно действие спрямо длъжника, когато уведомлението изхожда от лице без представителна власт?”. Сочи се, че материалноправният въпрос е решен в противоречие с решение №204/25.01.2018г. по т.д. №2230/2016г. на ВКС, І т.о.
Отделно се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неговата „очевидна неправилност” без да се излагат допълнителни съображения извън тези, посочени в касационната жалба.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор от ответника „Мосстрой – Варна” АД (н.) – [населено място]. Депозиран е писмен отговор от синдика на ответното дружество Р. Гаанев С., участващ в производството на основание чл.694, ал.4 ТЗ, в който отговор се излагат доводи за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен и писмен отговор от третото лице–помагач на ответника „Инфинит уелт кепитъл” Инк. – Република Маршалови острови. В него се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане за касационно обжалване, както и че фактическите твърдения в касационната жалба, касаещи сключването на договора за цесия, развалянето на предварителния договор и уведомлението на длъжника за цесията са неверни, недоказани и несвоевременно направени.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение, въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №537/05.07.2018г. по т.д.№1595/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от „Лоджикал Адванс Констракшън” ЕООД против „Мосстрой – Варна” АД (н.) иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане на ищеца в размер на сумата 6 934 000лв., представляваща подлежаща на връщане поради отпаднало основание продажна цена вследствие разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.12.2011г.
Приемайки, че са налице предпоставките по чл.694, ал.2, т.1 ГПК, обуславящи допустимост на предявения установителен иск (ищецът е кредитор с неприето вземане, предмет на иска по чл.694, ал.2, направил възражение по чл.690, ал.1, което съдът е оставил без уважение), въззивният състав е отчел като релевантни за спора следните обстоятелства, установени по делото:
1.) на 02.12.2011г. между страните по спора е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който ответникът, в качеството му на продавач, се е задължил да продаде на ищеца подробно описани недвижими имоти, находящи се в [населено място], кк.Зл.пясъци, в жилищна сграда Омега, изградена в груб строеж, срещу цена от 2 525 000евро без ДДС. С допълнително споразумение от 02.05.12г. обектите на продажба и цената са изменени, а с допълнително споразумение от 06.08.2012г. е определена цена само на единия от обектите.
2.) ищецът е заплатил сумата от общо 6 934 000лв. с основание аванс продажби, които са намерили и отражение в счетоводството на ответното дружество и публикуваните баланси за 2013г. и 2014г.
3.) с договор за цесия от 15.08.15г. „Лоджикал Адванс Констракшън” ООД като цедент е прехвърлил на „Омега Хаус – Варна” ЕООД като цесионер вземанията си от „Мосстрой – Варна” АД, произтичащи от предварителния договор от 02.12.2011г. и допълнителните споразумения към него. С анекс №1 към договора за цесия, сключен на 15.08.15г. са прехвърлени на „Омега Хаус – Варна” ЕООД всички бъдещи парични вземания, породени от или отнасящи се до действителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването, унищожаването и развалянето, или от последиците от прекратяването на описаните по-горе предварителни договори, сключени с „Мосстрой – Варна” АД, в т.ч. и преобразуващото право на разваляне на описаните предварителни договори. За извършената цесия „Мосстрой- Варна” АД е уведомен чрез електронно съобщение до член на СД, а също така и чрез нотариална покана на 17.11.2016г. чрез нотариус К. К., с рег. № 520 на НК.
4.) с договор за цесия от 02.09.2016г. „Омега Хаус – Варна” като цедент е прехвърлил на „Инфинит Уелт Кепитъл” Инк. придобитите вземания от „Мосстрой – Варна” АД, а с анекс № 1 – и всички свои бъдещи парични вземания, породени от или отнасящи се до действителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването, унищожаването и развалянето, или от последиците от прекратяването на относимитепредварителни договори, сключени с „Мосстрой – Варна” АД, в т.ч. и преобразуващото право на разваляне на описаните договори. Цесията е съобщена на длъжника с нотариална покана на 17.11.2016г. чрез нотариус К. К.,.
5.) с нот. покана с рег.№5686/10.11.2016г. на нотариус К. К., получена от „Мосстрой – Варна” АД на 17.11.2016г., „Инфинит Уелт Кепитъл” Инк. е поканило ответника в срок до 02.12.2016г. вкл. да завърши жилищната сграда с работно наименование „Омега”, в която се намират обектите, предмет на предварителния договор, в състояние годно за въвеждането й в експлоатация, като отстрани всички допуснати по време на строителството отклонения от одобрените строителни книжа; да въведе сградата в експлоатация и да уведоми купувача за датите на изповядване на окончателния договор за прехвърляне на собствеността върху обектите, предмет на предварителния договор. Ответникът е бил предупреден, че при неизпълнение на което и да е от посочените условия, на осн.чл.87 ал.1 ЗЗД от 3 декември 2016г. следва да счита предварителния договор за развален
6.) предварителният договор е развален от „Инфинит Уелт Кепитъл” Инк., считано от 03.12.2016г., преди откриването на производството по несъстоятелност на „Мосстрой – Варна” АД с решение № 409/22.06.2017г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д.№1260/2016г. като вземането по разваления предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.12.2011г. в размер на 6 934 000лв е включено в списъка на приетите вземания с титуляр „ Инфинит Уелт Кепитъл” Инк.
Апелативният съд е посочил, че както сключените договори за цесии, така и фактът на уведомяване на длъжника за извършените цесии не са били оспорени от ищцовото дружество в предвидените за това срокове по ГПК като едва във въззивната жалба „Лоджикал Адванс Констракшън” ЕООД е направил оплакване, че липсват доказателства договора за цесия от 15.08.2015г. да е подписан от посочените в него лица, както и оспорване на приетото за установено от първоинстанционния съд уведомление до длъжника „Мосстрой – Варна” АД за извършената цесия. Според съда, като направени за пръв път във въззивната жалба, тези възражения са преклудирани, поради което не се дължи произнасяне по тях. Във въззивното решение е отразено, че поради преклузията на посочените твърденията и възражения на ищеца, те не могат да повлияят върху крайните правни изводи на съда, направени въз основа на фактическата установеност по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка апелативният състав е обосновал извода за неоснователност на предявената искова претенция. Според съда представените по делото договори за цесия са породили целените от тях правни последици, съгласно които титуляр на вземането по разваления предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.12.2011г. се явява цесионера „Инфинит Уелт Кепитъл” Инк. като ищцовото дружество не е активно материалноправно легитимирано да претендира вземането, предмет на исковата му претенция.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора въпрос №1: „При постановяване на решението си съдът следва ли да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК?”. Въззивният състав е изложил собствени мотиви за неоснователността на предявения установителен иск като е посочил релевантните за спора обстоятелства, установени по делото, въз основа на които е обосновал извода за липсата на материалноправна легитимация за ищеца за вземанията от развалянето на предварителния договор от 02.12.2011г. Обстоятелството, че е налице пълно съвпадение на правните изводи на първата инстанция с тези, изложени от въззивния съд, не означава, че въззивният състав няма собствени мотиви (въззивният съд е изложил мотиви без препращане към мотивите на първата инстанция по чл.272 ГПК, каквото твърдение се съдържа във въпроса). На последно място следва да се има предвид, че необсъждането от въззивния съд на оплакването на въззивника относно липсата на представителна власт на лицата, подписали договора за цесия, и на възражението за недостигане до длъжника на уведомлението за цесията чрез изпратените електронни съобщения, е резултат на приетата от съда преклузия на посочените твърдения и възражения, направени за пръв път с въззивната жалба.
Въпрос №2: „Уведомлението за цесия поражда ли правно действие спрямо длъжника, когато уведомлението изхожда от лице без представителна власт?”, не е обсъждан от апелативния състав, поради констатираната от съда преклузия на твърденията и възраженията, направени за пръв път с въззивната жалба. В тази връзка въпросът не е обусловил решаващата воля на съда и не е значим за спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно следва да се отбележи, че в самата касационна жалба няма оплакване, че уведомлението за цесията е изпратено до длъжника от лице без представителна власт (в касационната жалба оплакванията на касатора са свързани с твърдението му, че договорът за цесия е сключен от лица без представителна власт и че от представените извлечения от електронната поща не може са се установи, че уведомлението за цесията е достигнало до длъжника).
Въззивното решение не е „очевидно неправилно” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е очевидно незаконосъобразен извода на апелативния състав, че договорите за цесия от 15.08.2015г. и 02.09.2016г. са породили предвидените в чл.99 и сл.ЗЗД правни последици, които легитимират последния цесионер „Инфинит Уелт Кепитъл” Инк. като носител на потестативното право на развали предварителния договор по реда на чл.87 ЗЗД и да претендира връщане на даденото по договора. Не представлява явно нарушение на процесуалния закон необсъждането от въззивния съд на оплакванията на въззивника, свързани с твърдения, направени за пръв път с въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №42 от 19.02.2019г., постановено по в.т.д.№674/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА „Лоджикал Адванс Констракшън” ЕООД (в несъстоятелност) – ЕИК[ЕИК] от с. Брестник, община Родопи, [улица] да заплати по сметката на ВКС сумата 30лв. (тридесет лева) – дължима държавна такса за касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: