О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 20.02.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №730 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Х., чрез назначения му особен представител адв.Б., срещу определение от 09.11.2011г. по ч.гр.д.№837/2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на А. Х. срещу решение от 14.06.2011г. по гр.д.№1296/2010г. на Районен съд – Гоце Делчев и е прекратено производството по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
А. Д. Х., е обжалвал чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Б., постановеното първоинстанционно решение, в частта, с която е уважен предявения от К. Иванов Б. иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата 8 000лв. и по чл.86 от ЗЗД за сумата 635,16лв. Решението е обжалвано без да е внесена дължимата държавна такса. Въззивният съд е констатирал тази нередовност на въззивната жалба и с определение от 11.10.2011г. е дал указания за отстраняването й. Адв.Б. е уведомена за това на 31.10.2011г., но указанията не са изпълнени, поради което на 09.11.2011г. е постановено обжалваното определение за връщане на въззивната жалба и за прекратяване на производството по делото.
Определението е правилно.
Към подадената въззивната жалба е следвало да бъде приложен документ за внесена държавна такса, която се дължи за обжалването, съгласно чл.261, т.4 от ГПК. Обстоятелствата, при които законът освобождава страните по делото от задължение за внасяне на държавна такса, са изчерпателно посочени от закона. Разпоредбите, с които се установяват тези обстоятелства, уреждат изключение от правилото, поради което не могат да бъдат тълкувани разширително. В чл.83, ал.1 от ГПК не се предвижда отпадане на задължението за внасяне на такси по въззивни жалби, подадени от особени представители на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК. В чл.83, ал.1, т.5 това е предвидено за особените представители по чл.48, ал.2 от ГПК. Адвокатите, назначени на основание чл.47, ал.6 от ГПК не представляват лица с неизвестен адрес, а представляват лица, чийто адрес е известен, но на който не са намерени. Те могат да бъдат приравнени с особените представители по чл.48, ал.2 от ГПК, тъй като въвеждащите изключение правни норми не могат да бъдат тълкувани разширително.
Въпреки указанията на съда констатираната нередовност на въззивната жалба не е отстранена в дадения от съда срок, поради което правилно с обжалваното определение нередовната въззивна жалба е върната и производството по делото е прекратено.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 09.11.2011г. по ч.гр.д.№837/2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на А. Д. Х. срещу решение от 14.06.2011г. по гр.д.№1296/2010г. на Районен съд – Гоце Делчев и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: