О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр.София, 20.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №3222 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д.-Р. срещу решение № 42 от 29.03.2018 г. по в.гр.д. № 589 по описа за 2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1293 от 26.07.2017 г. по гр.д. № 739 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на исковете, предявени от Д. Т. Д.-Р. срещу К. П. Р. по чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на извършено обсебване и по чл.45 от ЗЗД за заплащане на 36 742 лв. обезщетение за нанесените имуществени вреди от обсебването, както и решение № 1472 от 13.10.2017 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на Д. Т. Д.-Р. за допълване на първоначалното решение посредством произнасяне по иск с правно основание чл.88, ал.1, изречение второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 22/1993 г.
Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е недопустимо и неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност и недопустимост, както и хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При отнето и възстановено владение на жилище и разваляне на договор за издръжка и гледане с учредено право на ползване за да бъде ангажирана отговорността на длъжника за вредите от неизпълнението на договора, дали е необходимо установяване на престъпно обстоятелство?
2. При оправдателна присъда за продължавано самоуправство дали съдът следва да уважи гражданският иск за причинените от деянието вреди, ако са налице условията на гражданската отговорност?
3. За доказателственото значение на документите от прокурорски преписки и водени досъдебни производства, както и за признанията на дееца за неизгодни факти за доказването на инцидента в граждански дела.
4. За задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност във връзка с наличието на фактическия състав на деликтната отговорност, като при преценката да съобрази научните, логичните и опитните правила, както и причинно-следствената връзка между противоправното увреждане на дееца и уврежданията на пострадалия.
5. За правното значение на обективните и субективни елементи на фактическия състав на престъплението, когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. П. Р. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 800 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата си молба Д. Т. Д.-Р. е заявила, че нейният син и ответник по делото К. П. Р. е изнесъл на 12.11.2011 г. от апартамента и подробно описани нейни документи, пари и движими вещи, като по този начин е извършил обсебване. Наказателното производство срещу ответника е било прекратено поради изтекъл срок за подаване на тъжба и затова тя е предявила иск за установяване на извършеното престъпление и за осъждане на ответника да и заплати сумата от 36 742 лв., представляваща стойността на обсебените вещи, пари и унищожени документи. С определение № 1985 от 3.6.2015 г. по гр.д. №73982015 г. Варненският окръжен съд е разделил производството по другите предявени от ищцата искове като подсъдни на Варненския районен съд, включително по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора за издръжка и гледане, като е приел за разглеждане исковете за установяване на обсебването и за присъждане на обезщетението за вреди от това обсебване.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че ищцата е живяла на друго място и никога не е пренасяла в процесния апартамент вещите, за които претендира обезщетение. Посочил е, че описаните златни монети и бижута са били продадени още през осемдесетте години на миналия век и с получената за тях сума е построена вила. Оспорил е твърдението, че е отнесъл тези вещи от апартамента, като същевременно е изтъкнал, че по наследяване от баща си е собственик на една осма идеална част от тези вещи.
Варненският окръжен съд е отхвърлил исковете за установяване на обсебването и за заплащане на причинените от това престъпление вреди, тъй като не е кредитирал показанията на свидетелката Д. Р., дъщеря на ищцата, поради нейната заинтересованост, а показанията на свидетелката Б.- поради вътрешните противоречия и противоречията с показанията на другите свидетели. Приел е, че от писмените доказателства не се установява собствеността на ищцата върху вещите, а от свидетелските показания не е видно, че тези вещи са били в процесния апартамент и именно ответникът ги е отнел. Счел е, че ответникът е живял в апартамента, пренасяйки в него собствените си вещи, които именно е изнесъл. Молбата на ищцата за допълване на решението посредством произнасяне по иск с правно основание чл.88, ал.1, изречение второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 22/1993 г., е била оставена без уважение с допълнително решение № 1472 от 13.10.2017 г. по същото дело.
Във въззивната си жалба срещу основното решение Д. Т. е повдигнала възражения за необсъждане от първоинстанционния съд на множество писмени доказателства, които според нея са представлявали извънсъдебни признания на факти от страна на ответника, водещи до извода за извършено обсебване на вещите. Посочила е, че този съд не е обсъдил възражението и за нищожност на нотариално заверения протокол от 28.11.2012 г. Поискала е да бъдат изискани и приети по делото прокурорски преписки, позовавайки се на неточности на доклада. Въззивният съд не се е произнесъл по нито едно от възраженията в жалбата, не е извършил съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и се е позовал на нотариално заверения протокол, без изобщо да отговори на довода за неговата нищожност. В крайна сметка е потвърдил основното решение на Варненския окръжен съд за отхвърляне на исковете за установяване на обсебването и за заплащане на обезщетение за причинените от престъплението вреди по съображения, че не е доказано ищцата да е съхранявала вещите в апартамента и ищецът да ги е обсебил. В тази част решението на Варненския апелативен съд действително противоречи на практиката на ВКС, с която е дадено разрешение на четвъртия въпрос на касатора. Според тази практика въззивният съд е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и да даде отговор на всички възражения и доводи във възивната жалба/ решение № 177 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III ГО, цитирано от касатора, както и много други в същия смисъл/. Въпреки това по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като изходът на спора относно дължимостта на обезщетението, който е определящ за правния интерес от предявяване на първия иск, не може да се промени. Дори да се обсъдят всички доводи и възражения на касатора и да се приеме, че ответникът действително е обсебил описаните в исковата молба вещи, тяхната равностойност не може да бъде присъдена. Ако ищцата е собственик на процесните движими вещи, тя може да претендира да и бъдат върнати от ответника посредством ревандикационен иск, или да иска извършването на делба, ако вещите са съсобствени. Обаче съществуването на вещите, независимо под чия фактическа власт се намират, както и липсата на отчуждаване, противопоставимо на ищцата, е пречка тя да претендира направо тяхната равностойност. Този извод произтича от разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗЗД, според която собственикът на подлежаща на връщане вещ може да иска нейната равностойност, ако вещта е погинала или получателят я е отчуждил или изразходвал. Ищцата нито е твърдяла в исковата молба, нито е доказала по делото, че са настъпили такива обстоятелства, при които може да иска вместо връщане на вещите заплащане на тяхната равностойност.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по другите поставени от касатора проблеми. Въззивният съд е потвърдил допълнителното решение на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането за допълване на решението посредством произнасяне по иска с правно основание чл.88, ал.1, изречение второ от ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 22/1993 г., тъй като този иск е бил изпратен за разглеждане на Варненския районен съд. Решението на въззивния съд в тази част не е недопустимо, тъй като няма процесуална пречка за постановяването му. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, понеже в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика. Не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма.
Първият въпрос на касатора е от значение за иска за обезщетение от вреди, причинени от разваляне на договор за издръжка и гледане, по който съдилищата не са се произнесли. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не може да се допусне. Същият извод се отнася и до втория въпрос. Така както е формулиран от касатора, той касае друго престъпление-самоуправство, а не обсебване. Дори да се приеме, че касаторът е допуснал явна фактическа грешка при формулировката на въпроса, няма противоречие между въззивното решение и ППВС № 9/1961 г., изменено с ППВС № 7/87 г. В това постановление се посочват три вида престъпления, при които трябва да бъде уважен гражданският иск и при оправдаване на дееца, но обсебването не е измежду тези престъпления. Въззивният съд не е дал разрешение на третия въпрос на касатора, тъй като не е изискал прокурорските преписки и не е обсъдил съдържащите се в тях изявления на ответника. Петият въпрос на касатора също не може да обуслови допускане на касационно обжалване. В случая съдът е отрекъл обективния елемент на престъплението/извършването на деянието/, поради което не е било необходимо да се произнася по наличието на субективния елемент на престъплението/знанието за определени факти/.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 900 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 29.03.2018 г. по в.гр.д. № 589 по описа за 2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1293 от 26.07.2017 г. по гр.д. № 739 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на исковете, предявени от Д. Т. Д.-Р. срещу К. П. Р. по чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на извършено обсебване и по чл.45 от ЗЗД за заплащане на 36 742 лв. обезщетение за нанесените имуществени вреди от обсебването, както и решение № 1472 от 13.10.2017 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на Д. Т. Д.-Р. за допълване на първоначалното решение посредством произнасяне по иск с правно основание чл.88, ал.1, изречение второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 22/1993 г.
ОСЪЖДА Д. Т. Д.-Р.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на К. П. Р.-[ЕГН], сумата 900/деветстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: