О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 23.03.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 3026 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 121164 от 30.10.2013 г., подадена от С. Т. Г. чрез адвокат М. М. и адвокат С. И. от АК – С. срещу решение № 6300 от 29.08.2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV – Б състав, постановено по в. гр. д. № 15095/2012 г. в частта, с която е потвърдено пръвноинстанционното решение за отхвърляне на иск по чл.33, ал.2 ЗС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба [фирма], С. Я. В., Й. Д. В., Р. Д. Б. и К. Б. М. не са подали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
По допускането на касационното обжалване Въровният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – чл.273 ГПК, Софийски градски съд е потвърдил решение от 04.04.2012 г., постановено по гр. д. № 36194/2010 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 36 с-в, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение [фирма], С. Я. В., Й. Д. В., Р. Д. Б. и К. Б. М., че С. Т. Г. е собственик по силата на договор за дарение, сключен с нот. акт № 64, том XXII, дело 3565/1979 г. на нотариус при СРС, съставен на 16.10.1979 г., и придобивна давност, изтекла в периода от 1972 – 1982 г., на недвижим имот, представляващ къща от 30 кв. м., състояща се от входно антре, вътрешно коридорче, бокс с трапезария, стая и баня с тоалетна, построена в източната част на дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот УПИ VII от кв. 39 по плана на [населено място], местността „Г. – З. Б – 17”, при съседи, [улица], имот пл.№ 8, имот пл.№ 6 и е ОТХВЪРЛЕН предявеният от настоящата касаторка срещу [фирма], С. Я. В., Й. Д. В., Р. Д. Б. и К. Б. М. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за постановяване изкупуването от ищцата на 2/3 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ имот УПИ VII от кв.39 по плана на [населено място], местността „Г. – З. Б – 17”, при съседи, [улица], имот пл.№ 8, имот пл.№ 6, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на 71 кв.м., който е предмет на договор за замяна, сключен с нотариален акт № 105, том IX, дело 1489/2008 г. на нотариус с район на действие СРС, съставен на 18.12.2008 г.
За да постанови този резултат по отношение иска по чл.33, ал.2 ЗС, въззивният съд е приел, че цитираната норма не намира приложение в настоящия случай, тъй като насрещните престации по сключения на 18.12.2008 г. договор за замяна са идеални части от индивидуално определени вещи (недвижими имоти), а не пари или родово определени заместими вещи. Съгласно разпоредбата на чл.33 ЗС при продажба на дял от съсобствен имот продавачът е задължен да предложи дела си за изкупуване на останалите съсобственици. При нарушаване на това изискване за другия съсобственик възниква правната възможност да изкупи дела на разпоредилия се съсобственик при условията на чл.33, ал.2 ЗС. Изкупуването обаче е допустимо само при определени видове правни сделки – при които продавачът няма правно оправдан интерес да получи насрещната престация от точно определен приобретател. Такива са договорите за покупко – продажба, както и договорите за замяна, към които съгласно чл.233 ЗЗД съответно се прилагат правилата за продажбата, а това във връзка с приложението на чл.33, ал.2 ЗС означава само когато насрещната престация е в родово определени вещи, тъй като само в този случай изкупуващият може да предложи „същите условия” на съсобственика – прехвърлител.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, с необходимостта от даването на отговор на които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, а именно: Прилагат ли се всички правила на договора за покупко – продажба към договора за замяна при наличие на изрична разпоредба на чл. 223 ЗЗД и при условие, че за разлика от другите договори, договорът за замяна представлява две насрещни продажби ? Може ли чрез тълкуване да се ограничава приложението на изричната норма на чл. 223 от ЗЗД като се изключва приложението й спрямо някои от правилата на договора за покупко – продажба – в случая по отношение правилото на чл. 33, ал. 2 ЗС ? Може ли при препращане на закона към друга правна норма, да се ограничава действието на тази втора правна норма по пътя на тълкуването, въпреки че няма правни основания за това или ако законодателно е налице пълно и безусловно препращане без ограничения, може ли препращащата норма да бъде ограничавана, както и може ли приложното поле на нормите, към които се препраща, да бъде стеснявано, без да има правни основания за това – по пътя на създавана практика, която противоречи на законовите разпоредби ? Касаторката поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителна съдебна практика (ТР № 5/2012 г. от 28.11.2012 г. по тълк.д.№ 5/2012 г. на ВКС, ОСГК, ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 413 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 2636/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.) и практика на съдилищата (Решение № 514 от 2006 г. по гр.д.№ 2276/2004 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 672 от 2.07.2010 г. по гр.д.№ 169/2008 г. на САС, 2 състав). Цитирани и приложени са и определения, постановени в производства по чл.288 ГПК, които съобразно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, не съставляват източник на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ето защо в рамките на настоящото произнасяне не следва да се обсъжда изложеното в Определение № 316 от 29.03.2010 г. по гр.д.№ 1311/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и Определение № 659 от 23.06.2011 г. по гр.д.№ 388/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
Видно от изложеното в мотивите, формирали решаващата воля на съда, поставените въпроси са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС. Съгласно решение № 413 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 2636/2008 г. по описа на ВКС,ІІІ г.о. (представено от самата касаторка) разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС следва да се прилага ограничително и сделката, която предполага приложението на тази норма е покупко-продажба в нейния чист вид. Хипотезата е мислима и в случай на договор за замяна срещу родово определими вещи, тъй като само в тези случаи прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация – плащането на уговорената цена в пари или заместими вещи, които могат да се престират от всекиго. Разпоредбата не може да намери приложение във всички останали случаи, когато за собственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността, с оглед изискването за насрещна престация и нейното естество, както и с оглед на предмета на прехвърляне – наследяване, дарение, замяна с инидивидуални вещи, издръжка и гледане, продажба на наследство и др.
Настоящият състав изцяло споделя така формираната задължителна съдебна практика, която не подлежи на преразглеждане, доколкото друго не произтича от разясненията, дадени с приетото впоследствие ТР № 5/2012 г. от 28.11.2012 г. по тълк.д.№ 5/2012 г. на ВКС, ОСГК. Противоречие не съществува също между въззивното решение – от една страна, и изложеното както в мотивите по т.1 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, така и в постановеното при действието на отменения ГПК Решение № 514 от 2006 г. по гр.д.№ 2276/2004 г. на ВКС, ІV г.о. (в което разгледаният случай не касае договор за замяна на идеални части от съсобствен имот срещу идеални части от друга индивидуално определена вещ – какъвто е настоящия казус, а се касае за даване вместо плащане, приближаващо се по своето естество до договор за продажба). Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и във връзка с представеното Решение № 672 от 2.07.2010 г. по гр.д.№ 169/2008 г. на САС, 2 състав, което не само не е придружено с отбелязване да е влязло в сила (а това само по себе си е основание да се откаже допускане на касационното обжалване – т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК), но служебно извършената справка показва, че Решение № 672 от 2.07.2010 г. на САС е отменено, т.е. не съставлява част от съдебната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В изложението е въпросът „Може ли при препращане на закона към друга правна норма да се ограничава действието на тази втора правна норма по пътя на тълкуването, въпреки че няма правни основания за това” е поставен и във връзка с искане касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложението не съдържа обосновка за нуждата от произнасяне от ВКС с оглед принос в развитието на правото, поради което не е налице основание да допускане на касационното обжалване и в тази хипотеза.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 121164 от 30.10.2013 г., подадена от С. Т. Г. чрез адвокат М. М. и адвокат С. И. от АК – С. срещу решение № 6300 от 29.08.2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV – Б състав, постановено по в.гр.д.№ 15095/2012 г. в частта, с която е потвърдено решение № 3224 от 04.04.2012 г. по гр.д.№ 36194/2010 г. по описа на СРС, 36 състав за отхвърляне на иск по чл.33, ал.2 ЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: