О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 24.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова гр. дело № 6825 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „В.”, [улица], чрез юрисконсулт Г. И. М., срещу решение на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав № I-65 от 05.04.2013 г., постановено по гр. д. 646/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Поморийски районен съд № 15 от 04.02.2013 г., постановено по гр. д. № 559/2012 г. в частта му, с която са уважени предявените от К. Т. Ж., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], против [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „В.”, [улица], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и същото е отменено в частта му, с която е отхвърлена претенцията на К. Т. Ж. против ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД за заплащане на обещетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ над уважения размер от 4 532 лв. до пълния претендиран размер от 6 798 лв., както и претенцията за заплащане на разноски над уважения размер от 533.33лв. до пълния размер от 800 лв. и същите са уважени изцяло.
С касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска да се отмени. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и за съществено нарушение на процесуалните правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка, касаторът е посочил и приложил съдебна практика със задължителен характер по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, а именно: копия от четири решения на различни състави при Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Представено е също и едно решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./ и две решения на въззивен съд.
За ответника по касация К. Т. Ж., ЕГН [ЕГН] е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез адвокат П. Д. В.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване съдебно решение на въззивна инстанция, при цена на иска над 5 000 лева.
За да се произнесе по допустимостта на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ предпоставя липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. В случая, работодателят не е доказал наличието на тези предпоставки. От една страна представените по делото доказателства визират неизпълнение на работата от служителя единствено според количествени параметри, зададени от самия работодател, без конкретно посочване на липсващи умения и свързаните с тях обстоятелства, а от друга страна няма данни, дали тези параметри с количествен характер са съпоставени от страна на работодателя с показатели и на други служители, дали са съобразени с конкретната икономическа обстановка, както и с опита и стажа на всеки конкретен служител.
Не са налице твърдяните от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните съображения:
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е по основание и петитум на иска и е от значение за изхода на конкретното дело, както и правният въпрос да е разрешен в противоречие с със задължителна практика на Върховния касационен съд, в смисъла, разяснен с т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Недопустимо е правният въпрос да се извежда служебно от Върховния касационен съд, поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
Посочените предпоставки не са налице в конкретния случай.
Касаторът е посочил общи правни въпроси, относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, кои реквизити на заповедта подлежат на съдебен контрол и следва ли същата да бъде мотивирана.
Съгласно установена задължителна практика на ВКС основанието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно. Липсата на конкретни за заеманата длъжност качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение точно и конкретно. Липсата на качества на работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения за заеманата длъжност, изразяващи се в недостатъчни професионални знания, умения и навици, съобразно изискванията на длъжностната характеристика, като трайно и обективно съществуващо състояние, следва да бъде установена от работодателя.
В този смисъл е постановеното по делото решение на Бургаски окръжен съд, както и приложената от касатора задължителна практика на Върховния касационен съд, а именно: Р. № 54/21.02.2012 г. по гр. д. № 865/2011г. III г. о., Р. № 425/18.10.2011 г. по гр. д. № 1966/2010 г. IV г. о., Р. № 301/23.06.2011 г. по гр. д. № 531/2010 г. IV г. о. и Р. № 992/28.01.2010 г. по гр. д. № 195/2009 г. III г. о., а и приложената незадължителната такава.
Не е налице и наведеното от касатора основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По заявените общи въпроси по прилагането на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е налице противоречива съдебна практика или липса на такава, като предпоставка за неточното прилагане на закона или непълнота и неяснота в материалния закон.
Въззивният съд е съобразил обжалваното решение с практиката на ВКС по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и доколкото в настоящата фаза правилността на решението не подлежи на съдебен контрол, посочените с изложението въпроси, свързани със задълженията на работодателя да се съобразява с опита и стажа на служителя, както и с икономическата обстановка в страната, не следва да се обсъждат.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъди претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав № I-65 от 05.04.2013 г., постановено по гр. д. 646/2013 г. по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Т. Ж., ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв. разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: