О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.126
гр. София,27.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№143 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №101 от 10.08.2016 г. по в.т.д.№202/2016 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №97 от 21.03.2016 г. по т.д.№456/2015 г. на ОС Бургас, в частта, с която [община] е осъдена да заплати: на [фирма] сумата от 98 159.29 лв., неустойка по договор №78/12.04.2012 г., ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане, на [фирма] сумата от 88 535.83 лв., неустойка по договор №78/12.04.2012 г., ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане и на [фирма] сумата от 5 774.07 лв., неустойка по договор №78/12.04.2012 г., ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Дали сроковете и условията в документацията за участие в обществена поръчка в частност в обявлението за обществена поръчка, с които изпълнителят изрично се е съгласил и приел в хода на процедурата по провеждане на обществената поръчка, стават част от съдържанието на договора, макар и да не са разписани в него. 2. Дали в случай че обявлението за обществена поръчка предвижда условия и срокове за плащане, допълващи тези по проектодоговора, а сключеният договор изцяло възпроизвежда проектодоговора, допълнителните условия и срокове в обявлението за обществена поръчка намират приложение между страните по договора за обществена поръчка. 3. При условие, че съгласно договора за обществена поръчка, неразделна част от него е офертата, съдържаща изявление за приемане на условията, обявени в документацията за участие в обществената поръчка, т.е. и на условията в обявлението, дали клаузите в основния текст на договора или условията в обявлението имат предимство при евентуално противоречие.
Ответниците по касация [фирма], [фирма] и [фирма], чрез процесуалния си представител, заявяват становище за недопустимост на касационната жалба срещу решението в частта по предявения от [фирма] иск, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК и размера на цената на иска – под 20 000 лв. По отношение на касационната жалба в останалата част навеждат доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като [фирма] претендира присъждане на направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба срещу решението в частта, с която е потвърдено решението на ОС Бургас, в частта с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 5 774.07 лв., неустойка по договор №78/12.04.2012 г., ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане, е процесуално недопустима – с оглед размера на цената на иска /9 815.46 лв./, който е под 20 000 лв., на основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението в посочената част не подлежи на касационен контрол.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд относно обвързаността на страните от клаузите на договора, сключен като финал на договарянето по процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП. Посочил е, че визираният специален закон поставя специални изисквания, както към възложителя, така и към изпълнителите, за да се осигури максимална прозрачност и законност на целия процес на разходване на средствата, изходящи от държавата или община. Изложил е съображения, че провеждането на специалната процедура по възлагане на обществената поръчка се финализира като обобщаващи условия в писмен договор с участника, определен за изпълнител в резултат на проведената процедура, а договорът включва като съществени елементи – страните по него, предметът и цената. Навел е доводи, че в хода на процедурата е изготвен проект за договор, който след допълване с всички предложения от офертата на участника, определен за изпълнител, е конкретизиран и двустранно подписан – цената на договора е определена, като страните са договорили междинни плащания въз основа на документи и издаване на фактура, като изрично е уговорено плащане от възложителя след представяне от изпълнителя на фактура, но липсва клауза за срок 30 дни от издаването или получаването на фактурата, поради което пренасянето на такъв срок от съдържанието на обявлението за обществена поръчка е неоснователно. В този смисъл е достигнал до извод, че финализирането на задълженията на страните е конкретизирано в договора за обществена поръчка, който има стриктното съдържание, съобразено с целите на самия нормативен ред за сключването му, поради което пренасяне на елементи от предложенията в хода на процедурата, които не са залегнали в клаузите на договора, е неоснователно – такова разширително действие нямат нито обявлението за обществена поръчка, нито изразеното от участника, одобрен за изпълнител, знание и съгласие с условията на възлагане. Посочил е, че доколкото обявлението за обществената поръчка следва да съдържа като задължителен реквизит условията и начина на плащане, това установява законосъобразното провеждане на процедурата, но не води до автоматично включване на тези реквизити в отношенията между страните, тъй като тяхното конкретизиране е в клаузите на последващия подписан окончателен договор за възлагане на обществената поръчка, съществен елемент, от който, е цената, като начинът на нейното плащане и сроковете се уреждат конкретно с избрания кандидат. С оглед изложеното и предвид уговорките в договора, съгласно които всички плащания се извършват с платежно нареждане по банковата сметка на изпълнителя след представена от изпълнителя на възложителя оригинална фактура, както и поради обстоятелството, че след получаване на фактурата на 19.12.2012 г. от възложителя, плащането не е извършено в срок, то и договорените неустойки са дължими.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Дадените от въззивния съд отговори на формулираните от касатора въпроси, са обусловили решаващата воля на въззивния съд и в този смисъл въпросите отговарят на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Освен, че позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото /сама по себе си липсата на съдебна практика не предпоставя необходимост от тълкуване на приложимата правна норма/, дори и да се приеме, че основанието е въведено надлежно, въпросите не могат да се квалифицират като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези, тъй релевантните към процесния договор разпоредби на ЗОП /отм./, в частност разпоредбата на чл.41 от ЗОП /в ред. ДВ бр.93/2011 г./, са достатъчно ясни и непротиворечиви, като не съществува съмнение в практиката, че източник на задълженията на страните е сключеният договор за обществена поръчка, като към момента на сключването му, императивното изискване на закона е било, договорът да съответства на приложения в документацията проект, допълнен с всички предложения от офертата на участника, въз основа на които е определен за изпълнител, в който смисъл е и даденото от въззивния съд тълкуване в обжалваното решение.
С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация [фирма] направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 496 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №101 от 10.08.2016 г. по в.т.д.№202/2016 г. на АС Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №97 от 21.03.2016 г. по т.д.№456/2015 г. на ОС Бургас, в частта, с която [община] е осъдена да заплати: на [фирма] сумата от 98 159.29 лв., неустойка по договор №78/12.04.2012 г., ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане и на [фирма] сумата от 88 535.83 лв., неустойка по договор №78/12.04.2012 г., ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] срещу решение №101 от 10.08.2016 г. по в.т.д.№202/2016 г. на АС Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №97 от 21.03.2016 г. по т.д.№456/2015 г. на ОС Бургас, в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 5 774.07 лв., неустойка по договор №78/12.04.2012 г., ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д №143/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата от 2 496 лв., разноски пред ВКС.
Определението в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.