3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
С., 03.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5199/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е. М. чрез пълномощник адв. М. М. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 2793 от 22.04.2014г. по в. гр. дело № 1557/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.12.2013г. по гр. дело № 31497/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на С. Е. М. против [фирма] [населено място] за установяване на незаконност и отмяна на уволнение извършено със заповед № 1 от 11.03.2013г. и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от 11.03.2013г. до 27.05.2013г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса – достатъчно ли е работникът да е бил запознат с текста на заповедта за уволнение, за да се счита тя за надлежно връчена, дори когато това е станало с друг, различен от нея документ, но с идентично съдържание. Поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставения правен въпрос не е ясно формулиран – твърди се връчване на различен документ, но с идентично съдържание на заповедта за уволнение. Изложени са съображения по приложението на чл. 335, ал. 2,т.3 КТ и по същество в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос има отношение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, установен с разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, респ. момента, от който започва да тече двумесечният давност срок за предявяване на иска за отмяна на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който с обжалваното решение е отхвърлен като погасен по давност.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие със съдебната практика на ВКС, според която, когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от момента на получаването на писменото волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, т. е. от нейното връчване (решение по гр. дело № 2356/2008г., ВКС, четвърто г. о.). От този момент започва да тече двумесечният срок за предявяване на исковете за отмяна на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Установяването на този момент е въпрос на конкретна фактическа обстановка, която не може да се оспорва в производството по допускане на касационно обжалване, чрез поставения правен въпрос.
В настоящия случай е прието за установено, че изявлението на работодателя от 01.03.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнало до служителя на 11.03.2013г., което е удостоверено с подписа му върху заповедта, като последващото връчване на копие от заповедта е прието, че е без значение за датата на прекратяване на трудовото правоотношение, което вече е било прекратено и това е било ясно на ищеца, който на 11.03.2013г., чрез куриерска фирма, е изпратил до работодателя заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (с нанесени от него поправки, които са без правно значение) и писмо с приложения, в което подробно коментира заповедта за прекратяване на трудовия му договор, в т. ч. и срокът, от който да се счита прекратено трудовото му правоотношение, а именно 11.03.2013г.
Даденият с обжалваното решение отговор на въпроса, дали следва да се счита за надлежно връчена заповедта за уволнението, когато ищецът е бил запознат с нейното съдържание е в съответствие с цитираната съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Наличието на установена съдебна практика със задължителен характер изключва основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна направените съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2793 от 22.04.2014г. по в. гр. дело № 1557/2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. Е. М. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ