ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
София, 03.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова търг. д. № 61238 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат О.М. като процесуален представител на [фирма] В. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 11.ХІІ.2015г. по в.т.д. № 458/2015г.
Ответникът по касационната жалба В. А. С., гражданин на Руската федерация, не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 11.ХІІ.2015г. ВАС по въззивна жалба на [фирма] е потвърдил решението на Варненския окръжен съд от 29.ІV.2015г. по т.д. № 1395/2014г., с което е обявена за недействителна по отношение на В. Ал.С. сделката, предмет на нот.акт № ***/2013г., с която [фирма] В. учредява на [фирма] безсрочно право на строеж за построяване на „Ваканционни жилища” с обща Р. 5700.11 кв.м в ПИ в [населено място] с идентификатор № *****.***.***, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски.
Въззивният съд е счел, че във въззивната жалба липсват оплаквания срещу изводите на първоинстанционния за наличието на качество „кредитор” на ищеца и за наличието на субективния елемент за знание у двете страни по сделката за увреждането, поради което е приел тези предпоставки за установени.
Въззивният съд е оценил като неоснователно възражението, че тъй като длъжникът разполага със средства, достатъчни за удовлетворяване на кредитора, сделката не е увреждаща, позовавайки се на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1379/2012г. ІV ГО. Прието е, че съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което кредиторът не е задължен да установява цялостното му финансово състояние и само ако не разполага с друго имущество да осъществи правото си по чл.135 ЗЗД.
За да оцени за неоснователно и възражението за реализирано след учредяването му право на строеж и трансформирането му в право на собственост с оглед завършване на сградата в груб строеж и за липса поради това на годен обект на прехвърлителната сделка, който да се върне в патримониума на кредитора, е прието, че: относителната недействителност е само спрямо кредитора и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен такъв, при отпадане на интереса му при погасяване на вземането му отпада и предназначението на отменителния иск; обявената относителна недействителност няма вещни последици – имуществото , предмет на увреждащата сделка, не се реституира в патримониума на длъжтника, то се счита за негово имущество, но само в отношенията му с кредитора, и то само доколкото кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу това имущество чрез публичната му продан; в отношенията между длъжника и приобретателя сделката е действителна; при това положение промяната в имуществото, предмет на сделката, след прехвърляне на правото на собственост от длъжника на трето лице е ирелевантна за интереса на кредитора от отменителния иск, с уважаването му имуществото, предмет на атакуваното действие, служи за удовлетворяването на кредитора само до размера на неговото вземане, като осъществяването на правата му чрез провеждане на изпълнението стои извън производството по иска по чл.135 ЗЗД; извън предмета на делото е искането за определяне с решението на размер, до който трансформираното право на строеж в право на собственост да служи за удовлетворяване на кредитора.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол само по въпроса, уточнен от съда, за значението за приложението на чл.135 ЗЗД на реализирането на правото на строеж, предмет на увреждащата сделка, чрез построяване на сградата от приобретателя на правото, и трансформирането му в право на собственост. Въпросът е относим към един от сами по себе си решаващите изводи на въззивния съд за наличие на предвидените в закона предпоставки за обявяване недействителността на сделката и тъй като по него на настоящия състав не е известна практика, е налице твърдяното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускането на касационно обжалване по него.
Не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса за необсъждане на довода на касатора във въззивната му жалба за наличие на противоречива практика относно увреждащия характер на сделката. В тази насока въззивният съд се е позовал на задължителната и уеднаквяваща практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 и следв. ГПК, обективирана в решение по гр.д. № 1379/2012г. ІV ГО, според която е правно ирелевантно за увреждащия характер на сделката дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и дали то е достатъчно да погаси задължението си. Следва да се отбележи в тази връзка и че сочената от касатора във въззивната му жалба /а и в изложението/ практика не е такава по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – определенията по гр.д. № 1085/2012г. ІІІ ГО, по гр.д. № 474/2012г. ІV ГО и по гр.д. № 2503/2014г. ІV ГО са постановени по реда на чл.288 ГПК и с тях не е допуснато касационно обжалване на въззивни съдебни актове, и не е задължителна и практиката, която е съобразена в определенията по гр.д. № 1085/2012г. ІІІ ГО и по гр.д № 474/2012г. ІV ГО. Що се касае до решението по гр.д. № 2489/2008г. на САС, то не е представено от касатора и не може да се прецени относимостта му в случая, а и няма данни да е влязло в сила, само каквито решения се включват в съдебната практика.
С оглед на изложените в предишния абзац съображения и тъй като въпросът относно увреждащия характер на сделката е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, предмет на решението по гр.д. № 1379/2012г. ІV ГО, касационно обжалване по него не следва да бъде допускано.
На касатора следва да бъде указано в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС 1942.15лв. д.т. за касационното обжалване, както и че при непредставяне на доказателства за това в този срок касационната жалба ще му бъде върната.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд В., Търговско отделение, № 325 от 11.ХІІ.2015г. по търг.д № 458/2015г.
УКАЗВА на [фирма] В. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 1942.15 лв. д.т. за касационното обжалване, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за изпълнение на указанието или за преценка по движението му след изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: