О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София 31.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1194 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Н. Ш. и М. М. Ш. чрез процесуалния представител адв.Л. А. срещу решение № 21 от 16.03.10г.по в.гр.дело № 8/10г.на Апелативен съд – Бургас.С него,като частично е отменил решение № 67 от 23.10.09г.по гр.дело № 147/08г.на Окръжен съд-Сливен,въззивният съд е уважил иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД,предявен от КУПИППД[населено място] против Д. и М. Ш. за отнемане на имущество,придобито от престъпна дейност в полза на държавата.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.В самото изложение се съдържат оплаквания за неправилност на решението.
Ответникът по касационната жалба КУПИППД[населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение е прието за безспорно,че ответникът Ш. е осъден с влязла в сила присъда по чл.155 ал.1 и ал.3 НК за престъпления,които попадат в кръга на визираните в чл.3 ЗОПДИППД.Имуществото,предмет на иска за отнемане в полза на държавата,е придобито по време на брака му с ответницата М. Ш. и е на значителна стойност по смисъла на §1 ал.1 т.2 ДР на ЗОПДИППД – на обща стойност над 60 000 лв към момента на придобиването му.Спорът между страните е относно наличието на законен източник на средствата за придобиване на процесното имущество.Направен е извод от съда,че заемните средства от физически лица,за които Ш. твърдят,че са единствен източник на доходи за придобиване на имуществото,не са законни източници доколкото не е установено през целия изследван период /1982г.-2006г./ да са налице законни източници за възстановяване на заетите суми.Ответникът Ш. не е работил по трудови правоотношения,не е упражнявал стопанска дейност,не е получавал доходи от наследство или участия в лотарии или спортен тотализатор.Ответницата Ш. има общ трудов стаж 7 г.1 месец и 10 дни,като доходите й са твърде минимални,за да послужат за придобиване на процесното имущество.При тези данни съдът е направил извод,че е налице основателно предположение,че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите правни въпроси. Това основание е налице когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Посоченият от касаторите процесуалноправен въпрос за недопустимост на мотивираното искане на КУИППД поради невнасяне на последното в съда в месечен срок след допускане на обезпечението на иска и в рамките на срока по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.Вярно е,че в ТР № 1 от 14.09.09г.на ВКС по т.д.№ 1/08г.на ОСГК е прието,че началният момент,от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД след допускане на обезпечението по чл.3 ал.1 вр.22 ал.2 от същия закон и чл.390 ал.2 ГПК е влизане в сила на осъдителната присъда по наказателното производство,но в случая СлОС е определил по-дълъг срок – с определението от 15.11.07г.за обезпечение на иска за внасянето на мотивирано искане в съда е определен месечен срок от приключване на производството за установяване на имуществото,предмет на иска по чл.28 ал.1 от закона.При обезпечаването на бъдещ иск съдът определя срока съобразно с времето,необходимо за подготовката на иска.Срокът може да бъде продължен.Ако в дадения срок искът не бъде предявен,погасява се не правото на иск,а допуснатото обезпечаване на иска.Относно срока по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД за извършване на досъдебната проверка от комисията по чл.12 от закона е постановено решение № 87 от 29.01.10г.по гр.дело № 369/09г.по реда на чл.290 ГПК,в което е прието,че този срок е инструктивен,за да не се накърняват гражданските права на проверяваните лица извън необходимото преди искането да бъде внесено в съда,а не за да преклудира процесуалното или да погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество,придобито от престъпна дейност.Същите изводи са направени от въззивния съд,като е приел,че съдебното производство по чл.28 ЗОПДИППД е допустимо.
На втория процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства,представени по делото,както и доводите и възраженията на страните е даден отговор в решение № 124/28.04.2010г.по гр.дело № 3972/08г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 331 от 19.09.10г.по гр.дело № 257/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по чл.290 ГПК,в които е прието,че съдът е задължен да обсъди всички събраните по делото доказателства,заедно и поотделно,както и да отговори на всички доводи и възражения на страните,свързани с твърденията им.В изпълнение на тези свои правомощия въззивният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доводите на страните,въз основа на което е достигнал до решаващия извод,че за придобиването на процесното имущество няма законен източник.Задължение на съда е да направи анализ на събраните доказателства,но не и да стигне до изводите ,които страните поддържат в производството.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Въпросът представлява ли заемът доход не е разрешен в противоречие с решение № 572 от 25.06.09г.на ВКС по гр.дело № 5882/07г.на ІІІ г.о.на ВКС,на което се позовават касаторите.Въпросното решение е неотносимо към конкретния случай,касае се за предявен иск с правно основание чл.33 ЗЗД.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Въпросът представлява ли заемът законен източник на доходи не е обусловил правните изводи на съда.В обжалваното решение е прието,че през изследвания период от време не са установени законни източници,с които да се възстановят заемните средства,а не че получените от физически лица заеми са незаконен доход.На въпросите какво означава по смисъла на закона имущество,придобито от престъпна дейност и в частност следва ли да има предположение за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник е отговорено с решение № 607/29.10.10г.по гр.дело № 1116/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага допускане на касационното обжалване за тълкуване поради създадената задължителна съдебна практика.
Доводите за необоснованост на решението и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се разглеждат като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са относими към допустимостта на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 21 от 16.03.10г.,постановено по гр.дело № 8/10г.на Апелативен съд – Бургас по жалба на Д. Н. Ш. и М. М. Ш..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.