О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
[населено място], 06.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1665/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] -с.Хитрино срещу решение №70/21.03.2016 г., постановено по в.т.д. № 761/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 73/30.06.2015 г. по т.д. № 475/2014 г. на Шуменския окръжен съд, С последното е признато за установено, че вземане в размер на 802 098,06 лв., предмет на изпълнителен лист от 12.04.201 Зг. по ч.гр.д. № 1040/201 Зг. на Шуменския районен съд, спогодба от 18.03.2013 г. и разпределителен протокол от 15.07.2014 г. по изп.д. № 238 от 2014 г. на ЧСИ Д. З., с кредитор/взискател [фирма] -с.Хитрино и длъжник [фирма] -гр. Шумен, не съществува.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на атакуваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя апелативният съд не е обсъдил заключителната част на съдебно-счетоводната експертиза, основание за допускане на решението до касационното обжалване.
Ответникът по жалбата – [фирма] -гр. София в писмен отговор излага доводи за недопустимост на касационната жалба, поради липсата на формулиран правен въпрос. Алтернативно, моли за нейното отхвърляне, поради неоснователност и необоснованост. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Ответникът [фирма] не заявява становище за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд, след обсъждане на доказателствата, е приел за доказано твърдението на ищеца по отрицателния установителен иск по чл.464 ГПК, че вземането на [фирма], респ. на [фирма], след извършен апорт на същото за учредяването му от длъжника [фирма], за сумата от 802 098, 06 лв., посочено в изп. лист от 12.04.201 Зг., издаден по ч.гр.д. №1040/2013г. на Районен съд, Шумен, в спогодба от 18.03.2013г. между [фирма] и [фирма] и разпределителен протокол от 15.07.2014г. по изп.дело №238/2014г. на ЧСИ , не съществува. От анализа на счетоводните отразявания в двете дружества, подробно проследени през годините 2009г. – 2013 г., ВАС е стигнал до извода, че погасяването на задълженията на [фирма] към ищеца [фирма] на 30.12.2009г. по двата договора №002 и №003 е извършено от [фирма] със средствата отпуснати на [фирма] по договор за банков кредит от 3.12.2009г. с [фирма], а задължението на [фирма] към [фирма] е погасено , съгласно отразяванията в счетоводните баланси на двете дружества към 31.12.2012г. От тази констатация е изведен извод, че вземането на [фирма] не е съществувало и при апортирането му в дружеството [фирма] и в издадения в полза на [фирма] изп. лист от 12.04.201 Зг. С оглед на отразяването на вземането в спогодбата от 18.03.2013г. като съществуващо и при твърдяна от банката липса на вземане на [фирма] към [фирма] / свързани дружества/, съдът е счел, че в тежест на ответниците по делото е да посочат правопораждащия го юридически факт, вместо позоваването единствено на законоустановените институти – спогодба и суброгация.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят [фирма] поддържа, че Варненският апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като в мотивите на решението не е обсъдил заключителната част на съдебно-счетоводната експертиза, задължение залегнало в чл.12 и чл.202 ГПК, от значение за решаване на делото по същество.
Неизпълнението на това задължение противоречи на установената“ съдебна практика по тези текстове, основание за допускане на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 /вместо цитираната т.2/ ГПК. С изложението е представена съдебна практика на ВКС, установена със съдебни актове по чл.290 ГПК, в сила от 1.03.2008г.
Така поставен въпросът е релевантен за спора, но същият не обосновава общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Под формата на въпрос, касаторът прави довод за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми, изразяващо се в необсъждане на заключителната част на съдебно-счетоводната експертиза, какъвто довод пред въззивния съд не е правен от жалбоподателя. Така формулиран като съществен, процесуалноправния въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Във фазата по селекция на касационната жалба, ВКС не е компетентен да извършва проверка за обоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, съобразно събраните доказателства по делото, в какъвто смисъл са дадените в т.1 на TP №1/20 Юг. на ОСГТК на ВКС разяснения за правомощията на ВКС в тази фаза на касационното обжалване. В правомощията на съда по съществото на спора е, да основе решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото, и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, вкл. при обсъждане на констатациите на вещото лице в депозирано пред съда заключение.
След като въпросът не обосновава общия селективен критерий, това е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1
ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №70/21.03.2016 г., постановено по в.т.д. № 761/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: