ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
гр. София, 07.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 258 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „О. Л. интернешънъл инк“, регистрирано в Търговския регистър в Република М. Острови, със седалище и адрес на управление: Тръст къмпани комплекс, А. Р., А. айланд М., М. острови, МН 96960, чрез адв. В. К. Д. от САК срещу определение № 398 от 30.11.2015 г. по ч.т.д. № 324/15 г., Бургаски апелативен съд чрез пълномощника му в Р България, адв. В. Д.. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „О. Л. интернешънъл инк“ . Частният жалбоподател сочи, че това определение е неправилно и необосновано, като са игнорирани множество доводи и доказателства.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е нарушил закона като не е съобразил обстоятелствата, че продълженият от първата инстанция срок, в който е следвало да се отстранят нередовностите на исковата молба не е бил достатъчен и разумен с оглед подлежащите на отстраняване нередовности. Сочи, че действията, които е следвало да се извършат са изисквали продължителен срок. Сочи, че на 27.07.2015 г. й е връчено разпореждане № 1570 от 12.06.2015 г. по т.д. 290/15 г., ОС – [населено място] и в 1 седмичен срок да отстранят нередовностите на исковата молба като представи: удостоверение за актуално правно състояние на дружеството, с превод на български език и пълномощно, придружено с превод, от което да е видно чрез кой управителен орган е овластен да упражнява процесуално представителство. Сочи, че не е било възможно в кратък срок да се отстранят сочените нередовности. На 3.8.2015 г. е поискано продължаване на срока. На 15.09.2015 г. след завръщане от отпуска й е връчено съобщение, че срокът е продължен до 01.09.2015 г. А впоследствие на 28.09.2015 г. е връчено определение № 1044/7.9.2015 г. по т.д 290/2015 г. Бургаски окръжен съд. Съдът бил действал незаконосъобразно, определяйки кратък срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3 т. 1 от ГПК, с което допускането до касационно обжалване е обосновано с твърдение, че „обжалваното определение е в пряк разрез с константната съдебна практика“ и че „по решавания въпрос е постановено определение, което противоречи на практиката на ВКС в определение № 348 от 18.06.2015 г. по ч.т.д. № 135/2015 г, І ТО , както и в определение № 332 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 292/2012 г. на ВКС, І г.о. Правят се изводи, че следва страната да има възможност да се запознае с определението за продължаване на срока. Новият срок трябва да е достатъчно дълъг, за да има страната реална възможност след като се запознае с определението на съда да извърши необходимите процесуални действия.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна. Същата е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Определението е съобщено на адв. Д. на 04.12.2015 г. Частната жалба е подадена по пощата на 10.12.2015 г., видно от пощенското клеймо. Актът на Бургаски апелативен съд като преграждащ развитието на делото подлежи на касационно обжалване.
В обжалваното определение № 398 от 13.09.2015 г. по т.д. 324 /15 г., Бургаски апелативен съд е прието, че с разпореждане № 1570 от 12.06.2015 г., връчено на 27.07.2015 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, като за това е връчено съобщение на 27.07.2015 г. на адвокат Д.. С молба от 04.08.2015 г. е поискано продължаване на срока и е продължен до 01.09.2015 г. С разпореждане от 04.08.2015 г. е продължен срокът до 01.09.2015 г. Прието е, че е налице съдебна практика, която предвижда, че съдът не е длъжен да съобщава продължаването на срока по чл. 63 от ГПК. Въззивният съд е посочил, че даденият от съда почти едномесечен допълнителен срок за отстраняване нередовностите на исковата молба е подходящ и достатъчен.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на посоченото определение.
Законът предвижда, че до касационно обжалване може да се допусне въззивно определение, преграждащо развитието на делото, с което е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени предпоставките, предвидени в т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове общото и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал.1 т. 1 – 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3 т.1 ГПК частният жлабоподател не е посочил конкретен правен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило изхода на производството по обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба. Посочването на противоречие с изводите в определения на ВКС не представлява формулиране на правен въпрос и не е достатъчно. Това противоречие може да се отнесе към допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, но при липса на формулиране на правен въпрос, за който да се поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, не е налице основание за достъп до касационно обжалване. Съгласно задължителните указания в т. 1 от ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 288 от ГПК ВКС, може само да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но няма право и задължение да извежда въпроса от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В конкретния случай, представеното изложение не позволява уточняване на значимия правен въпрос, а предполага служебното му формулиране от съда, което съгласно цитираните указания в тълкувателното решение, противоречи на принципа на диспозитивното начало и е недопустимо. Формулирането на правен въпрос, който е постановен от въззивния съд е предпоставка за определяне на това дали е разрешен в противоречие с основанията, посочени в т. 1-3 на чл. 280 от ГПК.
Непосочването на правен въпрос съгласно дефиницията на чл. 280, ал. 1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и не следва да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 398 от 13.11.2015 г. по т.д. № 324/15 г. на Апелативен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………….ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………..2……………….