О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 07.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 772 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. Г. от [населено място], представляван от адв. С. К., против определение № 508 от 1 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 4352/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Г. против определение № 1354 от 9 март 2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 101/2016 г. на окръжния съд в гр. Благоевград.
В частната жалба се поддържа, че жалбата му пред касационния съд е процесуално допустима. Излагат се доводи не против съображенията в определението на касационния съд, а против извода на въззивния съд, че не е била внесена държавна такса за въззивно обжалване, без да бъде подложен на преценка представен документ от [фирма]. Частният жалбоподател счита, че касационният съд не се е занимал с действително спорния въпрос, а е оставил жалбата без разглеждане по други мотиви.
С обжалваното определение е прието, че подадената срещу постановеното от окръжния съд в гр. Благоевград въззивно определение частна жалба е процесуално недопустима с оглед приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК. Съобразено е, че съгласно посочената разпоредба не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Констатирано е, че в случая предмет на въззивното производство е отрицателен установителен иск, предявен от Г. против Н. К. К. от [населено място] с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, който по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е с цена на иска от 1889 лева и поради това както решението по този иск, така и определението, с което е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба, не подлежат на обжалване.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК на касационно обжалване подлежат съдебните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според актуалната редакция на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ДВ бр. 50 от 2015 г.) на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела. Правилно в процесния случай касационният състав е установил, че предмет на заявената от ищеца Г. искова претенция по чл. 439 ГПК е в размер на 1889 лева, която е под очертания от процесуалния закон праг за касационно обжалване. Така определението на окръжния съд в гр. Благоевград е влязло в сила по аргумент от чл. 296, т. 1 ГПК. При тези изводи, касационният състав на ІV г.о. не е разполагал с правораздавателна компетентност да се произнася по съществото на наведените от жалбоподателя оплаквания по правилното приложение на процесуалния закон от въззивния съд във връзка с движението на подадената въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 508 от 1 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 4352/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: